Няколко странни и очарователни викториански открития

Викторианците живеят в епоха, когато знанията могат да се споделят по-бързо от всякога преди. Новите железопътни линии и параходи улесняват безстрашните изследователи да посещават региони на света, невиждани досега от западните очи; телефоните позволяват комуникация на огромни разстояния, а по-бързите печатни машини осигуряват доставянето на последните новини до почти всяко домакинство в страната. Междувременно онези, които са жадни за знания, успяват да прочетат за изумителните открития на естествознателите, които публикуват вълнуващи разкази за странните нови растения и същества, които срещат по време на обиколките си.

Всъщност съвременните технологии стартират информационна революция във всяка област на науката. С помощта на фотография, микроскопи и други нови творения изследователите правят ежедневни открития, които обещават да променят начина на работа на света. Тези много забележителни открития са описани на страниците на забравените викториански компендиуми, които разкриват чудните експерименти и странни теории на великите – и не толкова – умове на науката, инженерството и естествената история.

Четириногата птица

От публикуването през 1859 г. на „За произхода на видовете“ човечеството е пленено от теорията за еволюцията. През 1885 г. американски натуралист Едуард Морис Бригам с голямо удоволствие обявява откритието – направено през 1881 г. – на един изумителен тип птица. Тя живее по бреговете на река Амазонка и най-невероятната й характеристика е, че е родена с четири крака.

Откритието e толкова в разрез с приетия ред на нещата, че смущава учените от епохата. Още по-любопитно е, че това южноамериканско същество има четири крака само в ранния си живот – един от двата чифта се превръща в набор от крила известно време след излюпването. Това е черта, близка до регенеративната способност на гущерите, така че откритието на Бригам изглежда потвърждава еволюционната теория, че птиците произлизат от динозаврите.

Бригам има късмета да зърне това неуловимо същество и го сравнява с фазан (като на рисунката горе).

Електрическото растение

През 1885 г. е открито необичайно тропическо растение, наречено phytolacca electrica, в Индостан (на снимката е Phytolacca acinosa). Когато разцъфне напълно, този необикновен вид генерира силен ток, който тече от корена до върха му. Местните хора, които живеят в региона, го гледат с благоговение и никога не посмяват да се приближат твърде много. Птиците и насекомите, които влизат в контакт с дървото, умират изведнъж, но повечето се учат да го избягват.

Когато човек отчупи стъблото на растението или клонка, усеща силен токов удар, от който, твърди се, дори и най-силният мъж залита назад. Магнитните компаси – дори на разстояние до 6-7 метра – се влияят от мощността на растението.

Любопитното е, че електрическият ток се е различавал през деня – когато е най-силен, около 14:00 – и през нощта. В дъждовния сезон растението заспива, но въпреки това енергията му се увеличава с подчертана степен по време на гръмотевични бури.

Местна упойка

Викторианските хирурзи отдавна търсят анестетик, който, когато се приложи външно върху дадена част от тялото, да спре усещането за определен период от време, без да е необходимо пациента да се приспива. Такова обезболяващо е открито през 1884 г., напълно случайно, от немски студент по медицина, чиито изследвания бързо се разпространяват из Америка.

Въпросното вещество е хидрохлорат на кокаина, за който се знае, но не се използва широко, от средата на 19 век. След като случайно се напръсква в окото с него, ученикът с изненада установява, че това кара очната му ябълка да стане нечувствителна към допира. По-нататъшни опити потвърждават това забележително наблюдение и по-късно известен окулист в Ню Йорк прави операция на катаракта на окото на пациент, без да й причини никаква болка.

Земята на великаните

Най-старите легенди на човечеството са осеяни с разкази за гиганти, които някога са се разхождали по земята, причинявайки неизказан хаос на обикновените обитатели. От Давид и Голиат до Джак и бобеното стъбло, огромни същества се споменава толкова често, че викторианците сериозно се питат дали някога на земята не е съществувала раса от изключително високи хора, но да е изчезнала по някаква причина.

Един от разследващите тази идея е граф Жорж Вахер де Лапуж, френски антрополог, който прави забележително откритие в праисторическо гробище в Кастелнау-ле-Ле, близо до Монпелие. През 1890 г. той разкрива части от човешки скелет от периода на неолита, който по негови изчисления идва от човек, който е бил висок близо 4 метра. Останките са изпратени за изследване на екип професори от университета в Монпелие, а по-късно и от Медицинското училище в Монпелие, които потвърждават, че изглежда, че костите принадлежат към раса от „много високи“ мъже.

Колкото и да е странно, стара френска басня разказва за пещера на гигант в същата долина Кастелнау.