Нестабилната връзка между секса и християнството
Християнските църкви се разкъсват от спорове за ролята на жените, контрацепцията, аборта, хомосексуалността и как да се справят с разкритията за сексуално насилие над деца. Това е доста трудно, защото централната фигура в тази религия, Исус, няма много какво да каже за секса. Той настоява за моногамия в брака и за избягване на развод – но освен това, на практика нищо друго. В действителност, в Евангелие от Йоан той ясно укорява тези, които искат да наказват за секс. Докато преподаваше в Йерусалимския храм, където сега е Куполът на скалата, когато група мъже довлачват пред него жена, обвинена в прелюбодейство, и питат Исус дали да я убият с камъни – обичайното еврейско наказание за такова провинение. Всичко, което им казва Исус обаче е: „Който не е грешен грях, нека хвърли първия камък.“ И когато всички се споглеждат смутени, той й казва само, че трябва да си отиде и да не греши повече. Това е история за прошка и милост, и двете от които са теми, които преминават през учението на Исус и за които може да се смята, че са в основата на християнското учение.
И така, как християнските църкви превръщат няколкото тихи думи на Исус за секса в един вековен спор? Проверете произхода на християнството и ще откриете, че то произхожда от две култури – едната еврейска, другата гръцка. Юдаизмът има много положително отношение към секса, стига да засяга размножаване и изграждане на семейство: В крайна сметка Божият Избран народ непрекъснато е заплашват от унищожение от големите империи около него и трябва да се „увеличава и умножава“. Така всяка сексуална алтернатива, като безбрачие или хомосексуалност, може да бъде категоризирана като „мерзост“. И юдаизмът е много насочен към мъжете – има древна еврейска молитва, която гласи: „Благословен да си, Господи Боже, който не ме направи езичник, жена или невежа“.
Но относно секса първите християни слушат други, по-мощни гласове, изцяло извън еврейския свят. По това време най-престижната култура е тази на древните гърци: има град в гръцки стил (наречен Сепфорис) точно по пътя от Галилейския дом на Исус в Назарет. Римската императорска сила, управлявала родината на Исус, дълбоко се възхищава на гърците, а те успяват да създадат класическата цивилизация, която, както знаем от много епични филми и книги, въздига физическата красота, особено мъжката. Така че християнството и християните силно осъждат гръцката и римската неморалност…
Римската култура, която е възприемана от християните като мръсна яма за оргии, всъщност (поне официално) предпочита самоконтрола и общественото възпитание пред безразсъдното самоугаждане. Дори може да се каже, че гърците и римляните учат на строгост християнството, а не обратното. Строгото отричане на плътта е учение на философа Платон, който живее четири века преди Исус. Той настоява, че този плътски свят, в който живеем, е фалшив, илюзия. Важен е само светът на духа!
Платон обобщава мнението си с един интелектуален експеримент: помислете за пещера, дом на затворници, които прекарват целия си живот оковани в нея, изправени пред празна стена. Зад тях ярко гори огън. Хора се движат пред огъня, но зад затворниците. Тези хора хвърля сенки по стената пред затворниците, които наблюдават сенките: и те са цялата реалност, която имат. И това сме ние. Това, което човечеството смята за реално – материалният свят – е нищо в сравнение със света на духа.
Разделението на Платон между тяло и душа, плът и дух, създава модел, издържал векове в класическия свят. Нещо повече, то се превръща в основна парадигма в християнството. Гръцките философи имат още какво да дадат. Един от учениците на Платон, Аристотел, дава също толкова съдбоносен принос в гръцката дискусия за секса, който става също толкова влиятелен върху християнското мислене. Той говори много за „природата“ и определя „естествени“ и „неестествени“ сексуални практики и при обсъждането на човешката биология вярва, че най-важният фактор за зачеването на дете е мъжкото семе. Аристотел казва, че то съдържа цялото неродено дете, а приносът на жената е просто да действа като инкубатор за семето. Това прави мъжката сперма наистина много ценна. Човек, който произвежда сперма във всеки друг контекст, е убиец. Така мастурбацията е престъпление срещу природата, да не говорим за хомосексуалността. Природата е гръцка, а не еврейска идея. Но благодарение на един от първите християнски лидери, Павел от Тарс, който го изтръгна от гръцката философия, тя отеква и в християнска дискусия за секса.
Така че в средиземноморската култура има тенденция, който е все по-всеотдайна към строгостта и издига душата над плътта. Тя излъчва ново движение, което се появява за първи път в християнския свят през 2 век след Христа. Ако прочетете Новия Завет с чисто око, ще забележите, че нещо липсва: никъде не се споменава за манастири, монаси или монахини. И все пак монашеският живот е от решаващо значение за по-късната християнска история. Фактът, че монашеството може да бъде проследено до Сирия, най-вероятно означава, че сирийците, големите търговци на древния изток, взимат идеята от Индия, където от векове има точно такъв тип институция в индуизма и будизма. Сирийските търговци я въвеждат в християнството, заедно с целия индийски и китайски лукс, който продават из Средиземно море.
