Неандерталците са купонясвали с гигантски слонове на масата
Въпреки убедителната си осанка мамутът не е най-голямото сухоземно животно от плейстоцена. Този приз се присъжда на неговия роднина – слона с прав бивник (Palaeoloxodon antiquus), който поради теглото си, което може да достигне 13 тона, е бил два пъти по-голям от съвременния африкански слон и е живял в Азия и Европа допреди около 100 000 години.
Антрополозите вече са търсили доказателства, че неандерталците са ловували Palaeoloxodon, може би дори са изловили вида до изчезване, но доказателствата са били нееднозначни. Поне до едно неотдавнашното откритие, което сега може да промени начина, по който си представяме социалните структури на нашите най-близки изчезнали роднини.
Д-р Сабине Гаудзински-Виндхойзер с възстановка на възрастен мъжки P. antiquus в реален размер
Смята се, че в продължение на около 700 000 години Palaeoloxodon е живял през ледниковите периоди в Южна Европа и Близкия изток, а между тях е разширявал ареала си до Централна Европа. Заради огромните им размери може да се предположи, че поне възрастните индивиди вероятно са били застрашени повече от липсата на храна, отколкото от хищници… Докато не са се натъкнали на такива, които са могли да боравят с оръжие и да работят в екип.
Въпреки че уменията на неандерталците за изработване на инструменти са им давали възможност да се справят с Palaeoloxodon, това само по себе си не доказва, че са го направили. Борбата с разярен звяр с такива размери би била ужасяващо преживяване, дори с копия, и може би не си е струвало, ако по-голямата част от месото ще се остави. Въпреки това в едно скорошно проучване екип, ръководен от професор Сабине Гауджински-Виндхойзер от Центъра за археологически изследвания MONREPOS, посочва многобройни следи от порязвания по костите като доказателство, че видът всъщност е бил част от диетата на неандерталците.
Доказателствата идват от находището Neumark-Nord 1 край Хале, Германия, където са открити 3122 кости, бивни и зъби – за които се смята, че произхождат от над 70 слона с прав бивен пръст – датиращи отпреди около 125 000 години. Гауджински-Виндхойзер и съавторите ѝ откриват следи от резки по много от тези кости, които могат да бъдат получени единствено от каменни инструменти, използвани за рязане на месо.
Въпреки че подобни резки могат да се получат и по друг начин – например, при разфасоването на вече умрели такива – концентрацията на толкова много кости на едно място прави това малко вероятно. Освен това костите в преобладаващата си част произхождат от напълно развити индивиди – малко вероятни мишени дори за най-смелите саблезъби котки по онова време и нещо, което не би могло да възникне случайно. Изглежда, че неандерталците са предпочитали да се занимават с добичета, които са тежали два пъти повече от най-големите африкански слонове, но вероятно са били самотни, отколкото със стада от женски и бебета.
Авторите изчисляват, че на един екип от неандерталци, са били необходими няколко дни, за да разфасоват такова животно, да не говорим за обработката на всичкото месо. Тъй като нито хората, нито нашите изчезнали роднини могат да оцелеят само с месо, на едно голямо семейство от 25 души биха били необходими три месеца, за да изядат целия слон.
Освен ако ловците не са си направили труда да изхвърлят по-голямата част от храната, авторите смятат, че това показва, че поне някои неандерталци са живели на по-големи групи, отколкото се е предполагало досега. В статията пише, че те или са били неподвижни за значителни периоди от време и са имали уменията да изсушават или замразяват месото, или няколко племена са се събирали за определен период, за да поставят капани и след това да пируват седмици наред с улова. Подобни събития биха улеснили значително културния обмен.
Население, което остава на едно място и събира зеленчуци за гарнитура на печения слон, би могло да промени местната среда повече, отколкото се е предполагало.
Това не означава, че ловът на слонове е бил всеобщ сред неандерталците. „Все по-ясно става, че те не са били монолитно общество и, което не е изненадващо, са имали пълен арсенал от адаптивни поведения, които са им позволили да успеят в разнообразните екосистеми на Евразия в продължение на повече от 200 000 години“, казва в придружаващ текст д-р Брит Старкович от Университета в Тюбинген, който не е участвал в изследването.
Откритието променя и гледната точка към многобройни други обекти, в които кости на мамути (наполовина по-малки от на палеолоксодона) и на носорози са открити смесени с неандерталски инструменти. Предположенията, че неандерталците просто са разфасовали вече мъртви животни, изглеждат по-малко вероятни в светлината на това откритие.
