Най-самотният човек на света
Когато погледнем към миналото и осъзнаем докъде сме стигнали като човешка раса, напредъкът ни изглежда напълно забележителен. От пръчки и колиби до коли и пари, и компютри, със сигурност сме покорили един дълъг и труден път.
Има обаче все още живи племена, които са прекарали всичките тези години на напредък в изолация и продължават да живеят живота от далечното минало, въпреки че ние си пъхаме носа навсякъде и в момента техният брой намалява.
Такава е и историята на един човек, който е последният член на своето племе. Името му, племето му и езикът, който говори, са неизвестни. Знаем обаче, че пребивава в тропическите гори на Амазонка и е част от група с общо шестима членове. Пет от тях обаче са убити от фермери при нападение (което прилича на геноцид) преди 25 години. Оттогава този човек (сега в 50-те си) живее самотен живот в гъсталаците на Амазонка, оцелявайки от прасета, маймуни, птици и растения.
Заради начина, по който съществува в изолация, той е наречен най-самотният човек в света, след като е открит през 1996 г. Органът на бразилското правителство Националната индианска фондация (Fundação Nacional do Índio, FUNAI), го наблюдава оттогава, за да докаже съществуването му и да поднови заповедта за ограничаване на земята, в която броди. До обаче 1998 г. е налична само една негова замъглена снимка, която е заснета от режисьор и за кратко включена в документалния му филм „Corumbiar“.
FUNAI обаче наскоро пусна видео със самотника, за да създаде глобална осведоменост за заплахите, които грозят хората без контакт с цивилизацията в Бразилия, което видео бързо стана популярно.
Мъжът дава да се разбере много ясно, че не желае да се свързва с външния свят. Когато през 2005 г. агенти на FUNAI се опитват да се доближат до него за приятелски контакт, той изстрелва стрела по един от тях и пробива белия му дроб. Като свидетел на случилото се с племето му в миналото е разбираемо, че приема външния свят като опасно място и би предпочел да бъде оставен сам.
През 2009 г., когато бяха разкрити снимките на дома му, той получава нов прякор – „Човекът от дупката“. Когато длъжностни лица откриват изоставените му колиби, във всяка от тях се оказва, че има яма. Първоначално се смята, че той е изкопал тези 2-метрови дупки, за да хване животни и да се крие, но по-късно някои наблюдатели предполагат, че те може да са от религиозно значение за неговото племе.
В сламената му колиба има още инструменти като дървени копия, бамбукови пръчки, факли от смола и стрели. Той също така е направил градини из цялата гора, където отглежда банани, царевица, папая и маниока.
Необработени корени на маниока
В отговор на инцидента от 2005 г. бразилското правителство решава, че би било най-добре да уважи желанието на мъжа да бъде оставен и да защити територията му, за да може той да живее спокойно. Тогавашната му територия от 8029 хектара, обявена за забранена за проникване и развитие, по-късно е разширена с още 3000 хектара. „Това ще му даде повече пространство и повече дивеч за лов“, цитирана от Фиона Уотсън, директор по изследвания и застъпничество на Survival International. Оттогава също са му оставени на местата, покрай които минава, и подаръци като инструменти и семена.
Съгласно бразилската конституция, коренното население има право на земи. Някои фермери обаче са насочили погледа си към тези земи, откакто търсенето им се увеличи. По тази причина е счетено за необходимо да се защитят правата на кореняците и земята им, включително и на самотния човек. Затова и кадрите, заснети от агентите на FUNAI, са толкова важни. Както казва Уотсън: „Те трябва да продължават да доказват, че този човек съществува.“
Тъй като животът на Човека от дупката е идеално адаптиран в гората, решено е, че оставянето му в неговите условия е за добро на всички. И както Уотсън казва отново: „Човекът, който е символ на оцеляването, носи и сигнал за пробуждането на света.“
