Най-отровното дърво на света

През 1999 г. британската рентгеноложка Никола Стрикланд отива на почивка с приятел на карибския остров Тобаго. Докато разглеждат един безлюден плаж и търсят миди, двойката се натъква на няколко малки, кръгли, жълто-зелени плода, разпръснати сред падналите кокосови орехи и манго. Заинтригувани, те решават да опитат плодовете и откриват, че са приятно сладки. Но това удоволствие не продължава дълго. В статия от 2000 г. в British Medical Journal, Стрикланд описва случилото се след това:

Мигове по -късно забелязахме странно пиперливо усещане в устите си, което постепенно премина в усещане за парене, разкъсване и стягане в гърлото. Симптомите се влошаваха за няколко часа и в последствие едвам поглъщахме твърда храна поради непоносимата болка и усещането за огромна запушваща фарингеална бучка.

През следващите осем часа нашите симптоми бавно започнаха да отшумяват, но шийните ни лимфни възли станаха много нежни и лесно осезаеми. Когато разказахме на местните жители, това предизвика откровен ужас и неверие – такава беше отровната репутация на плода.

Всъщност Стрикланд и нейният приятел имат изключителен късмет да преживеят изпитанията си, тъй като дървото, от което е безобидно изглеждащият плод, е не друго, а Манчинелово дърво – растение, толкова изключително токсично, че човек не може да го докосне, да се подслони под него или дори да диша въздухът около него, без да отнесе някакво нараняване. Широко се смята за най-опасното дърво в света.

Плод от „Ябълката на смъртта“

Hippomane Mancinella или на испански Manzanilla de la Meutra – „малката ябълка на смъртта“ – е малко храстовидно вечнозелено дърво, местно за Южна Флорида, Карибите, Мексико, Централна Америка, и Северна Южна Америка. То достига 15 метра височина и се среща най-вече на плажове или в солени блата, където често расте между мангрови дървета. Дървото е член на Млечкови – голямо семейство растения, което включва и коледната звезда (поинсетия). Но макар че, противно на общоприетото схващане, консумацията на звездата няма да навреди нито на вас, нито на вашите домашни любимци, с манчинелата не е така. Всяка част от дървото, от корените до листата, е пълна с млечен, подобен на латекс сок, който съдържа смъртоносен коктейл от токсини, включително форбол, хипоманин, манцинелин, апогенин, флорацетофенон и физостигмин. От тях може би най-гадният е форбол – силно разяждащ химикал, който при контакт с кожата причинява големи, болезнени мехури и ако се пръсне в очите предизвиква временна слепота. Дори дишането на въздух близо до дървото е достатъчно, за да причини леко белодробно увреждане. Форболът също е силно разтворим във вода, което означава, че ако някой се подслони под дърво по време на дъждовна буря, вероятно ще се накисне от главата до петите в ботаническия еквивалент на синапения газ (т. нар. „сярна горчица“) от Първата световна война. Всъщност, форболът е толкова корозивен, че дори е известно, че обелва боята от автомобилите.

При поглъщане другите токсини в сока и плодовете на Манчинелово дърво могат да предизвикат силна болка в гърлото и подуване, повръщане, мъчителна чревна болка, психологически смущения и дори смърт. Всъщност научното име на дървото, Hippomane Mancinella, буквално се превежда като „малката ябълка, която подлудява конете“. Сред многото токсини, открити в дървото, един – физостигмин – се среща и в калабарския боб, който в продължение на векове е бил използван от племето Ефик в югоизточна Нигерия като отрова. Според обичая на Ефик, човек, обвинен в магьосничество, е накаран да пие смес от натрошен калабарски боб и вода; ако човекът умре, значи е бил виновен, но ако оцелее – обикновено като повърне отровата – е обявен за невинен и съответно освободен.

Ако към този момент вече искате да изгорите всяко манчинелово дърво на тази планета, за съжаление нямате късмет, тъй като димът от изгарянето на дървото може да нанесе тежки увреждания на очите и белите дробове…

Токсичните му свойства са известни от векове, като сокът се използва като оръжие от много карибски племена като аравак, тайно, кариб и калуса. Всъщност, твърди се, че именно стрела на калуса, напоена със сок от дървото, убива известният испански конкистадор Хуан Понсе де Леон по време на схватка във Флорида през 1521 г. Има и информация за племена, които връзват враговете си за дърветата като форма на изтезание. Но не всички употреби на дървото са толкова насилствени; изсушеният сок и плодовете например се използват в традиционната медицина за лечение на отоци и проблеми с уринирането. И невероятно, въпреки опасната си репутация, манчинелата също се използва от векове от карибски резбари и дърводелци. Тъй като отрязването на ствола с брадва е твърде опасно, вместо това дървото трябва да се изгори в основата и да се изсуши на слънце в продължение на няколко дни, за да унищожат токсините в сока.

Сред първите европейци, които се сблъскват с дървото, е Христофор Колумб, който му дава традиционното име „малката ябълка на смъртта“ и описва въздействието му върху моряците, които случайно ядат от плодовете или го отсичат за дърва за огрев. Дървото също е често срещано по време на Златния век на пиратството.

Черна игуана

Но как въобще дървото еволюира и става толкова ужасно токсично? Все пак повечето плододаващи дървета зависят от това дали плодовете им се ядат от животни, за да разпространяват семената си. Но с изключение на черната игуана, за която дори е известно, че живее сред клоните на дървото без никакви проблеми, манчинелата е токсична за почти всяко известно животно. Оказва се, че растението няма нужда от животни, заради растежа си в близост до водата като така неговите буйни плодове лесно се разпръскват от океанските течения по същия начин като кокосовите орехи. Така че изключителната токсичност на дървото възниква вероятно, защото не представлява пречка за неговото възпроизвеждане и същевременно гарантира, че всички потенциално опасни за него животни ще се държат настрана.

Днес Hippomane Mancinella е застрашен вид, но вместо да бъде изтребен като демон, дървото се пази, тъй като корените му помагат за стабилизиране на почвата и предпазват бреговете от ерозия. Следователно дърветата в области, достъпни за човека, често са ясно маркирани с червена боя, малки огради или изрични предупредителни знаци, за да се гарантира, че няма да ги приближава. Въпреки че в днешно време не са потвърдени смъртни случаи от консумация на плодове му, всяка година се отчитат десетки случаи на изгаряния и слепота заради контакт със сока му. Така че, ако някога сте по Карибите и се натъкнете на малко дърво с червеникава кора, листа с форма на копие и малки жълто-зелени плодове, дори не си помисляйте да го ядете, а веднага си тръгнете.