Най-големият пернат динозавър

Идеята, че птиците са динозаври, е изказана още в средата на XIX в., но произходът им е потвърден, когато светът открива фосил на археоптерикса през 1861 г. Оттогава насам доказателства за пернати динозаври се появяват по цялата планета, но понастоящем титлата за най-голям принадлежи на Yutyrannus huali.

Археоптерикси

Групата на тероподите, която дава началото на съвременните птици, е част от групата, известна като тиранораптори, която включва любимия на всички двукрак хищник – тиранозавър рекс. Означава ли това, че той е бил перушинест? Интересен въпрос…

Намирали сме вкаменелости на рекс с участъци от кожата, така че поне знаем, че като възрастни те не са били напълно оперени. Въпреки това, както разкри неотдавнашно откритие на вкаменелост, имало е праисторически същества с люспеста кожа, подобна на тази на влечугите, които по-често свързваме с динозаврите, както и с по-мека кожа, подобна на тази на птиците, с пера.

Dilong paradoxus

Със сигурност са съществували пернати тиранозаври, вижте например Dilong paradoxus. Също свиреп хищник, макар и много, много по-малък, той е имал няколко черти, които са отразявали рекс, включително големи челюсти и плътно подредени предни зъби. Имал е и тънко покритие от пера, което според учените може да му е помагало да се топли.

След това се появява Yutyrannus huali, чието име буквално означава „красив пернат тиран“. Той е описан през 2012 г. и става най-големият динозавър, откриван досега, за който сме сигурни, че е имал пера, тъй като разполагаме с вкаменелости, предоставящи преки доказателства.

Имаме изкопаеми пера от опашката на Yutyrannus, но вероятно е имало и други пернати гиганти, за които все още не сме намерили преки доказателства.

Дълъг около 9 метра и с тегло около 1400 килограма, той е четири пъти по-тежък от предишния носител на титлата – бейпиаозавъра.

Все още се спори дали Yutyrannus huali е бил частично или напълно оперен, но знаем, че е имал протопера, които се различават от съвременните пера. Те са били дълги – около 20 сантиметра, според Австралийския музей – които нямат бодличките, косъмчетата и кукичките, които виждаме в съвременните пера, но се предполага, че са образували рошава козина, която е позволявала на Yutyrannus да се топли в студен климат.

Ютираннус е живял преди около 125 милиона години в началото на креда, така че е възможно перата като черта сред тиранозаврите да са били изгубени по времето, когато се е появил Т. rex. Смята се, че бебето T. rex е било с размерите на териер и също може да е имало козина от пухкави протопера. След това, когато е достигнало тийнейджърските си години на растеж (когато размерите му се утрояват за не много дълго време), перата може да са се намалявали до малки петна, които биха могли да бъдат полезни при брачните ритуали.

Една от логичните причини да се съмняваме, че възрастните рексове са били пернати, се свежда до тяхната физиология: с израстването на един екземпляр обемът му се е увеличавал значително повече от площта на повърхността му (кожата тоест), което означава, че – от метаболитна гледна точка – не би имало смисъл да бъде покрит с пера, тъй като би било твърде горещо.

Проблемът на рекс не е бил в студеното, а точно обратното. Когато е бил бебе и е имал високо съотношение между площта на повърхността и обема на тялото, той е би се възползвал от топлината на перата. Вероятно затова те са еволюирали въобще, като форма на терморегулация за малки животни с голяма повърхност, която ги затруднява да задържат топлината, произведена от телата им. Този подход обаче не е идеален при гигантизъм и затова перата са изгубени при някои групи, но запазени при други, включително при динозаврите, с които днес споделяме тази планета.