Най-големият човешки фекал, за който знаем, може да ни изуми, шокира, изненада или, разбира се, отблъсне. Но той е толкова е скандален и почитан, че се помещава в музей и дори стойността и ценността му е оприличавана на тази на бижутата на британската монархия. Копролитът на Банката Лойдс е човешки и датира от 9 век като проучванията показват, че той е принадлежала на мъж викинг.
Въпросната изкопка
Историческото постижение, което в научната общност се нарича „голям палеофацес“ или „копролит“, или „изсушен екземпляр от човешка тор“, е открито във Великобритания през 1972 г. Археолози от Йоркския археологически тръст разкопават район, който скоро ще се превърне в строителната площадка на йоркския клон на Банката Лойдс. Там се натъкват на тази невероятна находка.
Как успяват да я различат между скалите, камъните и други предмети, открити в земята, може да се гадае, но екземплярът е предаден на учени, които правят някои тестове, от които следват редица много интересни открития.
Първо, най-важните от тях.
Екземплярът е с дължина 20 см и ширина 5 см, което е абсолютно скандално, когато се замислите, че е успял да излезе от нечия задна част непокътнат в целия си обем. Въпреки че ще се появят много хора, които ще твърдят, че са преживели нещо далеч по-внушително след тежка нощ на пиене или след някое кулинарно предизвикателство особено по празниците, все пак да не забравяме, че науката работи с доказателства, а не с приказки.
Следващото нещо, което изследователите откриват, е какво е ял мъжът. Те успяват да открият, че продуктът на перисталтиката му е получен от диета предимно от месо и хляб, а външната страна е описана като „влажна и кашкава“. Но изглежда, че човекът, който е направил тази историческа и рекордна форма, не е бил точно в пика на силите си. Учените откриват вътре още „няколкостотин паразитни яйца“, което предполага, че човекът от 9 век е бил пълен с чревни червеи.
Гил Снейп, студент-консерватор на работа в Йоркския археологически тръст, казва: „Който го е създал, вероятно не е ходил от няколко дни, да кажем. Този човек е имал доста лошо качество черва.“
Учените смятат, че той е бил викинг, защото Йорк официално е бил селище на викинги през 9 век, и затова наричат човека Йорвик.
През 1991 г. служителят на Йоркския археологически тръст и палеоскатолог (да, това е действителна професия), д-р Андрю Джоунс, прави тази невероятна декларация: „Това е най-вълнуващото парче екскременти, което някога съм виждал. По свой начин, то е като незаменимо като бижутата на кралицата.“ Съвсем реални думи на професионален учен.
Въпросният екскремент сега се помещава в Археологическия ресурсен център на Йорк. През 2003 г. претърпява опустошителен инцидент по време на училищно посещение. Учител случайно почуква на витрината му и екскрементът пада и се чупи на три части.
След това длъжностните лица успяват да го възстановят до предишният му блясък и сега отново може да се види непокътнат.
Скандинавският Йорк (наричан по това време Йорвик, както е и името на нашия викинг герой днес) или датският Йорк е термин, използван от историците за южната част на Нортумбрия (днешен Йоркшир) през периода от края на 9 век до първата половина на 10 век, когато мястото е било доминирани от скандинавските крале-воини; по-специално, той се използва за отбелязване на Йорк – градът, контролиран от тези крале.
Норвежката монархия контролира различни количества от Нортумбрия между 875 и 954 години; обаче районът е нападан и завладяван за кратки периоди от англосаксонците между 927 и 954 г., преди в крайна сметка да бъде анексиран от тях през 954 г. През този период тя е била тясно свързана с много по-дългогодишното Кралство Дъблин.
Между 1070 и 1085 г. е имало случайни опити на датските викинги да си възвърнат кралство Йорвик. Tези опити обаче не се материализират във връщането на царството. Херцог на Йорк – благородническа титла в британската пеера – е създадена през 1341 г., но е обединена с короната, когато 4-ти херцог става крал Едуард IV. Впоследствие титлата херцог на Йорк обикновено се дава на втория син на краля или кралицата.