Най-големите измами в историята
Феите от Котингли
През 1917 г., докато двамата млади братовчеди, Елси Райт и Франсис Грифитс, се забавляват с фотоапарата си в Котингли, близо до Брадфорд, те заснемат поредица от снимки, на които се виждат феи. Майката на Елси е първата, която повярва в автентичността на снимките, но не е последната. Изображенията са обявени за автентични и от експерти и „Фените на Котингли“ стават известни в целия свят.
Чак през 80-те години братовчедите признават за измамата си – феите всъщност са рисунки на Елси, закрепени в земята – но те все пак казват, че една снимка е истинска.
Измамата на улица Бърнърс
Една от най-амбициозните измислици за всички времена започва в 5:00 сутринта на 27 ноември 1810 г., когато коминочистач пристига на улица Борнърс 54 в Лондон. Обитателката на адреса, г-жа Тотнъм, обаче не е викала такъв.
През останалата част от деня къщата е бомбардирана от поток от всякакви хора: пекари, месари, пивовари, брокери, майстори на перукари, тапицери, градинари, готвачи, обущари…. всякакви хора!
Те носят със себе си своята продукция, която смятат, че трябва да доставят на адреса: храна, мебели, пиана и дори тръбен орган. След това идват лекарите, аптекарите, адвокатите и редица хора от лондонския елит – включително директора на Банката на Англия, архиепископа на Кентърбъри и кмета. Полицията най-накрая спира хаоса като затвори улицата.
Зад всичко стои Теодор Хук, който се обзалага със свой приятел, че може да направи всяка къща най-обсъжданото място в Лондон. През цялото време той седи в къща срещу номер 54 и наблюдава как се разгръща целия хаос.
Тиарата на Сайтаферн (на главната снимка)
През април 1896 г. Лувъра в Париж, току-що снабдил се с последното си произведение: златна, гръко-скитска корона. Лувърът я взема за 200 000 франка, вярвайки, че е била подарък от гърците за скитския цар Сайтаферн и че датира от III век пр. н. е.
Всъщност обаче бижуто е само на една година. При внимателна проверка са открити следи от съвременни инструменти и запояване. Лувърът все още притежава короната (но, разбира се, не я излага на показ).
Жената, която роди зайци
През 1726 г. млада жена става медицинска сензация, като обърка лекарите с необичайния си случай. Мери Тофт убеди редица лекари, че след като вижда голям заек, докато е бременна, ражда – за определен период от време – сурия малки зайчета. Джон Хауърд, местен хирург и акушер, присъства на някои от така наречените раждания на зайчета и вярва на историята й.
Той информира редица видни медици, включително хирурга на кралското домакинство на Джордж I Натаниел Сейнт Андре, който ще изследва някои от частите на животните, за които Тофт е твърди, че Мери ражда. И той също стига до заключението, че случаят на Тофт е истински. Но вторият кралски хирург, Кириак Алерс, е категорично скептичен, което довежда до интензивен разпит на Тофт в Лондон.
И накрая, след заплахи за „много болезнен експеримент“, Тофт призна, че всичко е измама. Тя е фалшифицирала ражданията, като напъхала части от животните в себе си. Никак не е ясно какво я е мотивирало да го направи. Тя е затворена, но скоро е освободена и доживява остатъка от дните си в Годалминг, известна като „Жената-заек“. Сатириците и памфлетистите неуморно й се подиграват, както и на всички, които й вярват. Съответно кариерата на Сейнт Андре никога не се възстановява напълно от грубото унижение.
