Най-добрите дни за създаване на живот във Вселената може да са отминали

Факторите, които правят една звезда подходящ домакин за възникване на живот на околните й планети, са сложни и сега нови изследвания показват, че нещо, което дотук сме смятали за предимство – високото съдържание на метали – може всъщност да бъде вредно. Ако това е така, излиза, че сме фокусирали търсенето си на животоподдържащи планети на грешните места.

Но по-притеснителното е, че така перспективите животът да излезе от океаните може постоянно да намаляват с напредването възрастта на Вселената.

Ранната Вселена се състои само от 3 елемента: много водород, малко хелий и малко литий. Първите звезди са направени изцяло от тях и съответно те от своя страна произвеждат други елементи – леки, докато са живи, и по-тежки, докато умират. Именно техните смърти разпространяват елементи, известни на астрономите като метали (дори химиците да не биха ги нарекли така) из галактиките, за да изградят те след това бъдещите поколения звезди.

Следователно изобилието на метали се счита за една от най-важните характеристики на една звезда, като се търсят такива с ниско съдържание от ранната вселена. И все пак според ново проучване има още една причина да се търсят тези (донякъде) бедни на метали звезди: техните планети е по-вероятно да имат необходимата защита, която може да позволи на живота да процъфтява.

Звездите с много бедни метали винаги се е смятало, че създават лоши условия за появата на живот. Ако една звезда се е формирала без метали, нейните планети вероятно също са се образували по подобен начин, което позволява те да са само газови гиганти, а не скалисти светове като Земята. Повече метали (които за астрономите включват и кислород, въглерод и силиций) означава повече шансове за свят като този, който наричаме наш дом. Следователно, докато бедните звезди са ценени за космическата археология, тези, които са богати на въпросните елементи, са приоритетни за търсенето на живот.

И все пак д-р Анна Шапиро от Института Макс Планк за изследване на Слънчевата система и съавторите й твърдят, че тази теория пропуска един важен момент: животът на Земята зависи от тънкия слой озон, който не позволява тя да бъде стерилизирана от ултравиолетовата светлина.

„Искахме да разберем какви свойства трябва да има една звезда, за да могат нейните планети да образуват защитен озонов слой“, казва Шапиро в изявление. Въпросът е счетен за особено важен, след като предишно проучване установи, че яркостта на много подобни на Слънцето звезди е често повече от тази на Слънцето, което би направило UV светлината още по-голяма потенциална заплаха.

Бедните на метали звезди излъчват повече ултравиолетова радиация от техните богати на метал звезди, установяват авторите. Така е лесно да се предположи, че е по-малко вероятно те да създадат живот… но има една уловка. Ултравиолетовата светлина обхваща широк диапазон от дължини на вълните и озонът се образува в нашата атмосфера от UV-C светлина и се унищожава от UV-B. Съотношението между двете е решаващо – и е много по-благоприятно при бедните на метал звезди.

„Противно на очакванията, бедните на метал звезди би трябвало да осигуряват по-благоприятни условия за появата на живот“, заключава Шапиро. Животът може да започне в океаните, които действат като своеобразен UV щит, около звезди, по-богати на метали от Слънцето – но да се установи на сушата може да му бъде вече твърде трудно, нищо чудно да е и невъзможно.

Въпреки че работата предлага жокер за това къде трябва да се съсредоточат усилията за намиране на обитаеми планети, тя идва с лек привкус на екзистенциален страх.

Едно обяснение за популярния Парадокс на Ферми е, че доскоро единствените звезди в галактиката, достатъчно богати на метали, за да има подходящи за живот планети, са били близо до центъра на вселената. Но там взаимодействията между звездите са толкова чести, че планетите могат да бъдат нарушени. В по-безопасните райони, където сме базирани ние, може би Слънцето е просто една от първите звезди, които са достатъчно богати на метали, за да имат подходяща планета.

Тази работа сега – поне ако издържи на повторния анализ – ще преобърне това обяснение с главата надолу като в същия момент предположи, че може да става все по-трудно и по-трудно да се развие живот, тъй като повече планети се стерилизират от звездите си.

Така ако някой ден човечеството се самоунищожи (може би като вземем, че разрушим този така ценен озонов слой), шансовете за рестартиране на живота може да са никакви.