Наистина ли можем да развием алергия към слънцето

| от |

Да. Ето какви различните видове слънчеви алергии има и как можем да ги лекуваме:

Полиморфно светлинно изригване

Най-честата слънчева алергия в зоните с умерен климат, полиморфното светлинно изригване, понякога наричано бодлива топлина, засяга всеки шести човек. Няколко часа след излагането определени части на тялото (гърдите и шията, горната част на гърба, раменете и бедрата) получават изключително неприятен, червен неравен обрив, който остава от 7 до 10 дни и след това изчезва.

За наистина тежки случаи на тази алергия се използват имуносупресиращи лекарства под формата на стероидни кремове и таблетки. За наистина-наистина тежки случаи можем да се приложи и т. нар. ултравиолетова В светлина в контролирана среда, за да се изложи кожата на много точни дози облъчване и така тя един вид да се втвърди или обезчустви за няколко месеца.

Слънцето

Хроничен актиничен дерматит (свързана с ултравиолетовите лъчи екзема)

По-рядко срещан, но вероятно по-тежък, е хроничният актиничен дерматит, при който абсолютно малки количества ултравиолетови лъчи могат да предизвикат много тежък вид екзема по областите, където е попаднала светлината. Може да се получи суха, възпалена, силно сърбяща кожа, която да се подуе и да се задържи до 6 месеца или дори година. Повечето от обичайните лечения за екзема не са достатъчни, така че много пациенти се лекуват само с много силни имуносупресиращи таблетки или инжекции. Те също трябва да избягват слънцето, тъй като задействащата доза за ново изригване често е само 120 секунди на дневна светлина. За период от 5 години, обривът ще изчезне при около 50% от страдащите.

Еритропоетична протопорфирия (ЕПП)

Има и по-редки, но много тежки генетични заболявания, които причиняват фоточувствителност. Съществува семейство от наследствени заболявания, наречени порфирия, които възникват поради натрупването на химикали, наречени порфирини (съществени за функцията на хемоглобина).

Тази, която причинява най-тежката свръхчувствителност към светлина, се нарича еритропоетична протопорфирия – наследствена липса на ензим в пътя на хема (вещество в хемоглобина, което пренася кислорода). При хора с ЕПП, в по-тънките участъци от кожата – лицето, върховете на краката и обратната страна на дланите – порфиринът става токсичен и уврежда всичко около него, в резултат на излагане на дневна светлина. Причинява се от видима синя светлина, а не от UV, и уврежда кръвоносните съдове в кожата, причинявайки ужасно силна болка, която може да продължи 3 или 4 дни. Пациентите, за жалост, ще имат изключително болезнен проблем с фоточувствителността през целия живот.

За първи път заболяването е признато през 1961 г., но през последните няколко години изглежда, че за първи път се появяват ефективни лечения. Едно лекарство, което успява да премине етапа на тестовете, увеличава пигментацията на кожата, което не би трябвало непременно да е много полезно при ЕПП, но изглежда има други ефекти върху кожата, които наистина изглежда, че я предпазват.

Изображение на слънчевата повърхност, направено от телескопа Daniel K. Inouye

Пигментна ксеродерма (ПК)

Рядка, но ужасна болест. Разполагаме с ефективна и сложна система за възстановяване на ДНК, но ако случайно имате мутация в един от гените, които кодират протеините, които са част от този път на възстановяване на ДНК, тогава не можете да поправите увреждането, което означава, че всеки път, когато хората с такава мутация излязат навън, ако не е тъмно или през нощта, ще има претърпят увреждания, които не се поправя, във всичките им кожни клетки. Така че тези пациенти, ако не са много, много, много добре защитени от ултравиолетовите лъчи до 5-6-годишна възраст, могат да развият множество ракови заболявания на кожата, увреждане на очите и рак на очите. В райони, където достъпът до здравни услуги е лош, средната продължителност на живота на пациентите е 13 или 14 години.

В по-развитите страни, където има по-добри здравни услуги, но и където може да има по-малко слънчево греене и слънцезащитните продукти и други методи за UV защита са по-достъпни, продължителността на живота може да бъде по-дълга. Със специализирани грижи, много хора могат да живеят почти нормален живот, стига да си осигурят абсолютна защита.

Вирус на Епщайн – Бар

Фотодерматоза (Hydroa vacciniforme, ФД)

Фотодерматозата се появява най-често при деца на възраст от 5 до 10 години в резултат на тежка фоточувствителност, която се дължи на имунната система – това вече е съвсем истинска алергична реакция. Само 10 до 20 минути излагане на UV лъчи с дълга дължина на вълната (UVA) и започват да се получават мехури и големи, червени, сърбящи петна по лицето и ръцете, понякога пълни с гной. Когато заздравеят след няколко седмици, те могат да оставят много дълбоки белези. Едва през последните години докторите се ангажират повече с тази болест и я разбират: съвсем неочаквано, оказва се, че тя се дължи на хронична активна инфекция с вируса на Епщайн – Бар. С други думи, след като тези хора са изложени на вируса, който обикновено причинява инфекциозната мононуклеоза, изглежда, че имунната им система не е в състояние да го елиминира.

Епщайн – Бар заразява определени видове лимфоцити и когато после ултравиолетовата светлина навлезе в кожата, заразените лимфоцити проявяват алергия към нея. Състоянието може да бъде много ограничаващо живота, но при много хора то просто изчезва. Предполага се, че имунната система в крайна сметка успява да елиминира вируса.

Слънцето през мъгла

Слънчева уртикария

Има едно ужасно заболяване, наречено слънчева уртикария, което е научната дума за копривна треска. При нея хората освобождават хистамин и получават подобни на копривни обриви, които се появяват за час или три и след това изчезват. Слънчевата версия е рядка, но се проявява в много тежка форма и е резултат от алергия към УВ лъчи, понякога и към светлина от видимия спектър. Човек не получава просто обриви като от коприва, той получава силно сърбящи, подути червени обриви на всеки квадратен сантиметър от кожата си, който не е покрит с дрехи дори и при най-малкия допир със светлина, в продължение на половин час.

Проблемът е, че – да, изчезва в рамките на половин час, не е ЕПП или хроничен актиничен дерматит, които продължават дни или седмици – но се проявява веднага и всеки път. Хората на практика са затворени в къщите си през светлата част на деня. И дори тогава те често трябва да имат UV защитни фолиа за прозорци и редуца други мерки. Така че може да бъде много неприятно, въпреки че не е опасно заболяване. То също така може да се появи на всяка възраст, но най-често засегнати са младите хора, и може да продължи десетилетия. Има подобрени лечения, инжекции или таблетки, но състоянието може да изчезне и от само себе си.

Фотоконтактен дерматит

И накрая, има нещо, наречено фотоконтактен дерматит, което всъщност не е алергия към слънцето, а към определени химикали в слънцезащитни продукти. С някои от тези химикали, особено в гелове и кремове като Нурофен или ибупрофен, които се нанасят върху кожата, алергията не се случва, освен ако нямате и ултравиолетова светлина от слънцето.

Така че има доста драматична гама от слънчеви алергии: от обикновени и досадни до животозастрашаващи, които обаче, за щастие, са малко по-редки.

 
 
Коментарите са изключени за Наистина ли можем да развием алергия към слънцето

Повече информация Виж всички