Наистина ли медът не се разваля

Ако вземете буркан с мед от кухненския шкаф, ще видите отпечатан срок на годност. Но наистина ли срокът на годност на меда изтича? И ако не, защо?

Компонентите, от които се състои той, нямат нищо общо с повръщано от пчели. Всъщност, въпреки че се състои от поне 181 вещества, медът по същество е само захар и вода. Точният му състав се различава в зависимост от вида на пчелите, растенията и дори времето, но съдържанието на глюконова киселина и други органични киселини го прави – както се досещате – киселинен. Освен че е леко кисел, той има и антибактериални свойства.

Така че отговорът на въпроса „разваля ли се медът?“ е: не, не съвсем. Стига да го съхранявате при правилните условия, той може да остане годен за много, много дълго време. Тази му уникална способност го е направила популярна съставка от векове, като има данни, че се е използвал още през 5500 г. пр.

Какво прави меда така траен?

Медът се произвежда в медовата торбичка на пчелата, или в стомаха ѝ, а вкусът му се дължи на вида на цветето, от което е събран нектарът. Торбичката е специализиран орган, който работи като хранилище за нектар или вода, позволявайки на пчелата безопасно да ги пренесе обратно в кошера. След като се върне у дома, тя изхвърля нектара в процес, наречен трофалаксис, и започва да добавя ензими, които обръщат захарта в нектара, за да създаде мед.

Когато пчелите добавят ензима глюкозооксидаза към нектара, който превръща захарта в глюконова киселина, се образува и водороден пероксид. Наличието на този химикал, който се е използвал и за почистване на рани, въпреки че това вече не се препоръчва, допринася за антибактериалните свойства на меда. Днес медът с медицинско качество се използва дори за лечение на резистентни на лекарства бактериални инфекции.

Този уникален състав и сравнително ниското съдържание на вода правят меда непроницаем за развитието на бактерии и гъбички. Високото съдържание на захари (той съдържа около 80% въглехидрати) повишава осмотичното му налягане, което води до изтегляне на водата от клетките на микробите, спирайки техния растеж и размножаване. Освен това ниското съдържание на вода предотвратява и ферментацията и разграждането му.

Макар да се е смятало, че киселинността – средно рН 3,9 – допринася за неговата дълготрайност, проучванията, които сравняват медове с ниски и високи нива на киселинност, не установяват значителна разлика в антимикробната активност.

Може ли обаче все някога да се развали?

Пейзаж с рододендрони

Макар че срокът му на годност, който виждате върху опаковката, до голяма степен е производствено изискване и помага за проследяване на продуктите, все пак има няколко начина, по които медът може да „тръгне“.

Избягването на влагата е ключът към запазването му. Винаги го съхранявайте в херметически затворен контейнер на сухо място, за да предотвратите контакт с влага, която може да позволи на микроорганизмите да се размножават!

Освен това, тъй като е естествен продукт, винаги съществува малък риск от замърсяване с прах, мръсотия и от храносмилателния тракт на пчелите. Въпреки това тези замърсители обикновено се срещат в много малки количества, а съставът му би трябвало да предотвратява всякакво развитие на бактерии от замърсители.

Медът може да се счита и за токсичен, ако прашецът е бил събран от цветя, които съдържат растителни токсини. „Лудият мед“ се произвежда от нектара на рододендроните и въпреки твърденията, че има лечебни свойства, може да предизвика гадене, халюцинации и дори смърт, ако се консумира в големи количества.

Но въпреки че рисковите фактори, свързани с консумацията на стар мед, остават много ниски, вероятно е в даден момент да видите как той се кристализира. Този процес се случва, когато захарта и водата се разделят и се ускорява, когато медът се съхранява при по-ниски температури. Кристализиралият мед ще изглежда по-блед, непрозрачен и по-твърд от обикновения. Освен това при процеса се отделя повече вода, което леко увеличава риска от ферментация.

Така че, стига да се грижите добре за меда си, той потенциално може да ви надживее – така че по-добре започнете да обмисляте на кого ще го завещаете.