На Антарктида вече вали микропластмаса
За първи път микропластмаси са открити в прясно навалял сняг в някога девствената земя на Антарктида. Това не само подчертава колко силно е замърсяването в природата, но изследователите от новото проучване също твърдят, че самото присъствие на пластмаса може да ускори топенето на снега и леда в района.
Както се съобщава в списанието The Cryosphere, учени от университета в Кентърбъри в Нова Зеландия анализират пресен сняг от 19 места в района на остров Рос на Антарктида и откриват пластмасови частици във всяка проба.
Средно един литър разтопен сняг съдържа около 29 микропластмасови частици, най-много от които са PET, пластмасата, която обикновено се използва за направата на бутилки за напитки и дрехи.
„Това е невероятно тъжно, но откритието на микропластмаси в пресен антарктически сняг подчертава степента на замърсяване с тази суровина дори в най-отдалечените региони на света“, казва в изявление Алекс Ейвес, водещ автор на изследването и докторант от Университета в Кентърбъри.
Микропластмаси и преди това са откривани в морския лед на Антарктида, но това е първият път, в който се откриват в пресен снеговалеж там.
„Гледайки назад сега, изобщо не съм изненадана“, добавя д-р Лора Ревел, автор на изследването и доцент по физика на околната среда. „От проучванията, публикувани през последните няколко години, стана ясно, че навсякъде, където търсим микропластмаси, ги намираме.“
Предишни изследвания показват как микропластмасата може да пропътува хиляди километри във въздуха, което вероятно е и начинът как част от тази е пристигнала в отдалечения континент. Но изследователите вярват, че тя също идва и от туристите и изследователите, посещавали Антарктида – забележително е, че най-високите концентрации на микропластмаса са открити в близост до научните бази на остров Рос.
Наличието на микропластмаса за жалост може да ускори топенето на леда и снега в региона. Това е така, защото по-тъмните петна могат да причинят потъмняване на снега и леда като цяло, което води до повече абсорбирана слънчева светлина и съответно топлина.
„Тъмните пластмаси вероятно абсорбират по-добре слънчевата радиация в сравнение с по-светлите и са от особено значение в криосферата, тъй като могат да ускорят топенето“, се казва в проучването.
Има и известна загриженост относно въздействието на микропластмасите върху дивата природа в региона. Проучването посочва предишни изследвания, които показват как материалът вече е открит в диетата на редица местни видове пингвини.
Въпреки че рискът за здравето все още не е напълно разбран, нарастващият набор доказателства започва да показва как микропластмасата може да се натрупва в морските хранителни вериги, заедно с натрупването на токсични химикали като фталати, бисфенол А и други, използвани в производствения процес . Някои проучвания свързват това с редица вредни въздействия върху рибите и други водни организми, включително намаляване на приема на храна, забавяне на растежа, увреждания от окисляване и необичайно поведение.
„Как микропластмасата ще повлияе на дивата природа в най-големия морски резерват на Земята – Морската защитена зона при Рос? Отговорът на тези въпроси трябва да са бързи и изчерпателни, ако искаме бързо да действаме за смекчаване на въздействието на микропластмасата върху климата и околната среда“, коментира д-р Холи Уинтън, научен сътрудник по климатология на ледените ядра на Антарктида в Университета Виктория в Уелингтън, която не е пряко ангажирана с новите изследвания.
Микропластмасите са фрагменти от всякакъв вид пластмаса с дължина по-малка от 5 мм, според Националната администрация за океани и атмосфера на САЩ (NOAA) и Европейската агенция по химикали. Те причиняват замърсяване, като навлизат в естествените екосистеми от различни източници, включително козметика, дрехи, опаковки и промишлени процеси.
Терминът макропластмаса се използва за разграничаване на микропластмасите от по-големите пластмасови отпадъци, като пластмасови бутилки. Понастоящем са признати две класификации на микропластмасите: първичните микропластмаси включват всякакви фрагменти или частици, които вече са с размер 5,0 мм или по-малко, преди да влязат в околната среда. Вторичните микропластмаси възникват от разграждането на по-големите парчета чрез естествени процеси след навлизане в околната среда. Такива източници на вторични микропластмаси включват бутилки, риболовни мрежи, найлонови торбички, различни контейнери, торбички и гуми. Признато е, че и двата вида съществуват в околната среда във високи нива, особено във водните и морските екосистеми, където причиняват замърсяване на водата.
35% от всички океански микропластмаси идват от текстила, главно поради ерозията на дрехите на основата на полиестер, акрил или найлон, често по време на процеса на пране. Те обаче се натрупват и във въздуха и наземните екосистеми.
