Може би дължим виното на астероида, който уби динозаврите

Изследователи на екпедиция в Колумбия, Панама и Перу откриха семена от грозде на възраст между 60 и 19 милиона години, а едно от тях е най-старото грозде, откривано някога в Западното полукълбо. Така те смятат, че разпространението на този вид растение може да е станало в резултат на промените в околната среда след масовото измиране на животни през кредата и палеогена.

Най-старите известни вкаменени семена от семейство гроздови са открити в Индия и са на възраст 66 милиона години. Това е приблизително времето на удара Чиксулуб, който унищожава нелетящите динозаври и 76% от всички живи видове на планетата – но изглежда, че той може да е направил чудеса за предците на гроздето.

„Като стане въпрос за удара, винаги мислим само за животните, за динозаврите, защото те са били най-засегнати, но събитието е оказало огромно влияние и върху растенията“, казва в изявление водещият автор Фабиани Херера, асистент-куратор по палеоботаника в музея Фийлд в Чикаго. „Горите са се пренастроили по начин, който е променил състава на растенията.“

„Това са най-старите гроздове, откривани някога в тази част на света, и са с няколко милиона години по-млади от най-старите въобще, открити на другия край на планетата“, продължава Херера. „Тази находка е важна, защото показва, че след изчезването на динозаврите гроздето наистина е започнало да се разпространява по света.“

Екипът смята, че масовата липса на животни след измирането на динозаврите може да е била ключова за това. Горите са се променили и гроздето (наред с други видове) е имало подходящата възможност да се размножи и разпространи в световен мащаб.

„Известно е, че големите животни, като динозаврите, променят заобикалящите ги екосистеми. Смятаме, че ако е имало големи динозаври да скитат из гората, те вероятно са събаряли дървета, като ефективно са поддържали горите по-отворени, отколкото са днес“, обяснява Моника Карвальо, съавтор на статията и асистент-куратор в Палеонтологичния музей на Мичиганския университет.

„Във фосилните записи започваме да виждаме все повече растения, които използват лиани, за да се катерят по дърветата, като гроздето, по това време“, добавя Херера.

Херера търси грозде вече от известно време. Откритието му се случва през 2022 г., когато той и Карвальо са в колумбийските Анди и Карвальо забелязва ценната вкаменелост.

„Тя ме погледна и каза: „Фабиани, грозде!“. Аз я погледнах и си казах: „О, Боже мой!“. Беше толкова вълнуващо“, обяснява Херера. „Гроздето имат богата история, който започва преди около 50 милиона години, така че исках да открия фосилизирани семена в Южна Америка, но беше като да търся игла в купа сено. Търся най-старото грозде в Западното полукълбо още от времето, когато бях студентка.“