Момиченцето, което накара Линкълн да си пусне брада

През 1860 г. гладко бръснатият Ейбрахам Линкълн се кандидатира за президент на Съединените щати. Подобен вид беше малко странен за мъж на неговата възраст по това време, защото малко преди Линкълн да реши да си пусне брада, лицевото окосмение претърпява нещо като революцията и до средата на 19 век преди преобладаващо гладко обръснати мъже в Америка вече са почти всички с бради. Един репортер, в очерк на новата тенденция през 1857 г., прави експеримент – обикаля улиците на Бостън и след като преброява общо 543 мъже, пресмята, че 62% от тях носят дълги бради, а всички освен четирима от останалите имат някакъв друг вид по-скромно окосмение по лицата. А дори онези четирима, на които им липсваха космите, все пак имат бакенбарди (на английски те се наричат „Side Burns“, наречени на генерал Амброуз Бърнсайд).

Генерал Амброуз Бърнсайд

Бръснатото лице на Линкълн по това време се счита за нестилно. Затова, ако той се кандидатираше за президент, все някой рано или късно щеше да му каже, че трябва да си пусне някаква брада, за да не изглежда странно и да не се цепи от колектива.

И този някой е едно малко момиченце – 11-годишната Грейс Бедел от Ню Йорк, която изпраща писмо до Линкълн на 15 октомври 1860 г.:

Уважаеми господине,

Баща ми току-що се прибра от панаира и донесе ваша снимка и на господин Хамлин. Аз съм малко момиченце, само на 11 години, но много искам да сте президент на Съединените щати, така че се надявам да не ме сметнете за много нагла, че пиша на такъв велик човек, какъвто сте вие. Имате ли малки момиченца на толкова години, колкото съм и аз? Ако е така, предайте им любов и им кажете да ми пишат, ако вие не можете да отговорите на това писмо. Аз имам четирима братя и някои от тях ще гласуват за вас както и да сте, но ако оставите мустаците си да порастат, ще се опитам да накарам и останалите да гласуват за вас. Ще изглеждате много по-добре, тъй като лицето ви е толкова тънко. Всички дами харесват мустаци и ще мрънкат на съпрузите си да гласуват за вас, и така ще станете президент. Баща ми ще гласува за вас и ако бях мъж, също бих гласувала за вас. Можете да адресирате писмото си директно до Грейс Бедел Уестфийлд, Ню Йорк.

Грейс Бедел

Явно не прекалено зает с кампанията, че да не отговори на писмото на малко момиченце, Линкълн й пише от Илинойс на 19 октомври 1860 г .:

Скъпа моя малка госпожице,

Получено е вашето много приятно писмо от 15-и – съжалявам, но ми се налага да кажа, че нямам дъщери – имам трима сина – един на 17, един на 9 и един на 7 години. Те, заедно с майка си, ставляват цялото ми семейство. Що се отнася до мустаците – никога не съм са пускал, не мислите ли, че хората биха го определили като глупава обич, ако започна точно сега?

Вашият много искрен доброжелател

А. Линкълн

Линкълн имаше множество документирани случаи, в които проявяваше самоирония, особено що се отнася до неговия не толкова привлекателен външен вид. В един такъв случай, докато публично дебатира с дългогодишния си съперник, Стивън Дъглас – след като Дъглас го нарича „двуличник“, Линкълн отговаря: „Ако имах друго лице, мислите ли, че бих се появил с това?“ (Дъглас между другото беше не само съперник на Линкълн в политиката, но и в личния живот – съпругата на Линкълн, Мери Тод, първоначално бе ухажвана и от Ейбрахам, и от Дъглас.)

Като се има предвид отношението му към външния вид, може би не е изненадващо, че дори и да не дава директно обещание, че ще си пусне брада, след като отговаря на малката госпожица на 19 октомври 1860 г., положението с лицето му от такова:

става познатото ни:

Но това не е краят на историята. По време на пътуването на Линкълн от Илинойс до Вашингтон, САЩ на 19 февруари 1861 г., вече избраният президент направи бърза визита в Уестфийлд, Ню Йорк.

На гарата пред събралата се тълпа той разказа историята зад решението си да си пусне брада и пита дали случайно въпросното момиченце не присъства. Оказва се, че тя наистина е там и в този момент, според Бедел, той каза:

„Грейси, виж ми брадата. Пуснах си я заради теб.“ След това той ме целуна и никога повече не го видях.

След Линкълн, всеки избран президент, с изключение на Уилям Маккинли има някакъв вид и формация косми на лицето. Тази тенденция най-накрая приключва, когато Удроу Уилсън встъпи в длъжност през 1913 г. – оттогава президентите на САЩ остават гладко обръснати до един.