Ако трябва да се сетите за пример за сова като символ, вероятно първо на ум ще ви дойде птицата на Атина, древногръцката богиня на мъдростта. Със сигурност повечето от боговете в гръцкия пантеон са свързани с някакво животно, което е трябвало да въплъщава аспект от тяхната природа, но малко от тях са толкова разпознаваеми днес, колкото совата на Атина.
Не е ясно откъде идва тази асоциация. Има хора, които смятат, че връзката между богинята на мъдростта и това конкретно пернато е наследена от по-ранна култура, например от минойците или може би от месопотамската богиня на очите. Тъй като Атина е богиня и на стратегията, войната и уменията, поради което е била покровителка на Одисей, тя може да е била свързана с птица, за която се е смятало, че въплъщава такива качества, като се има предвид колко е добра в нощния лов совата.
Престижът на птицата е бил допълнително подсилен от големия брой, които са живеели около Акропола. Мнозина смятали, че способността им да летят през нощта се подпомагала от вътрешна светлина, която им давала нощно зрение. Ако сова прелетяла над армията преди битка, това се смятало за знак за предстоящ успех.
Задната страна на древна сребърна тетрадрахма от Древна Гърция. На предната страна е изобразена богинята Атина в профил.
Но совите са и скверни символи
По-късно римляните възприемат много от чертите на Атина за своята богиня Минерва. Но нейното приятелче понася удар, защото те вече вярвали, че совите са зли и предвещават смърт. Всъщност се твърди, че смъртите на Юлий Цезар, Август, Аврелий Комод и Агрипа били предсказани от сови.
Да се види тази птица през деня е било особено тревожно за римляните. Ако някой успее да я хване, трябвало да я закове на вратата си, за да се предпази от предстояща вреда. Според Колумела, войник от I в. от н. е., който е писал много за селското стопанство, римляните от селските райони закачали телата на совите, за да предотвратят бури.
Плиний Стари също разказва за суеверията, свързани с тези хищници. В известната си „Естествена история“ римският натурфилософ обяснява, че посещението на сова в града е знак за предстоящо бедствие; макар че самият той изразява известен скептицизъм по този въпрос и като добър емпирик обяснява, че е виждал много сови да седят на градски сгради без нищо лошо да се случва.
Да сънувате сова означава, че вероятно ще преживеете някакви трудности. Пътешествениците, които ги сънуват, могат да очакват да бъдат ограбени или да претърпят корабокрушение по време на пътуванията си. Вещиците и магьосниците пък се превръщали в сови, за да могат да се хранят с кръвта на бебета. Ако не е някакъв маг, совата в гробището може да е нечий пратеник, който е там, за да танцува на гроба на някой.
В китайската история е същото – особено по време на Периода на воюващите държави (около 475-221 г. пр. Хр.), совите са смятани за абсолютно зли чудовища. Вярвало се е, че малките им изяждат очите на майка си, преди да напуснат гнездото. Децата, родени на лятното слънцестоене, са родени в „деня на совата“ и затова са по-буйни и агресивни. В тази култура совата се свързвала и с бурите и мълниите като хората поставяли фигурки на сови в ъглите на къщата си и на покрива, за да предотвратят ударите от мълнии.
Всичко в едно
В Америка нощният хищник е имал по-сложен набор от асоциации. В различните митове на коренните народи, живели в Северна и Южна Америка, совите са били както положителни, така и отрицателни символи, олицетворяващи и мъдростта, и злото.
Например за културата Моче, живяла в Северно Перу между I и VIII в. от н. е., совата е била както символ на мъдрост и изцеление, така и на духовете на мъртвите и същество, което ритуално обезглавявало хора. По подобен начин сред коренното население на Северна Америка совите често са били свързвани със смъртта и задгробния живот, но могли да бъдат и защитни духове, които пазели воините. Народът Ленапе вярвал, че ако в съня ви се появи сова, тя ще стане ваш личен пазител. Други пък смятали, че совите носят тайни, древни знания и мъдрост.
Совата днес
В продължение на векове совите са очаровали хората и са вдъхновявали изкуството, литературата и др. Това не би трябвало да е изненада. Те са едни от най-старите видове сухоземни птици, като са намирани техни вкаменелости на близо 60 милиона години.
Понастоящем в света има около 250 вида, които се срещат на почти всички континенти с изключение на Антарктида. Те са издръжливи птици и могат да се адаптират към средата в различни биоми, като пустини, прерии, гори, тропици, планини, влажни зони и арктическа тундра. Но въпреки тяхната издръжливост и древната им мистика, много видове днес са застрашени от изчезване според Червената книга на Международния съюз за защита на природата.
Това, както и при много други животни, е заради унищожаването на местообитанията им и увреждането на хранителната им верига от човешката дейност.