Любопитството може да е това, което най-много отличава хората от маймуните
Ново проучване показва, че когато на четири вида маймуни се предложи прозрачна чаша с плод или непрозрачна чаша, те избират безопасния вариант, прозрачната чаша. Човешките деца на възраст 3-5 години обаче предпочитат да рискуват възможността за опасност или разочарование, която крие неизвестното, пред гарантираната малка награда. Тази готовност да за поемане на рискове, за да задоволим любопитството си, може да обясни защо господстваме на планетата – за добро и за лошо.
Човекът е надарен с неспокойствието на любопитството, с което малко други животни могат да се сравнят, а новите изследвания показват колко голяма е разликата с най-близките ни роднини.
За да сравнят любопитството на хората и човекоподобните маймуни, д-р Алехандро Санчес-Амаро и д-р Фредерико Росано предлагат на шимпанзета, горили, бонобо и орангутани да изберат между две обърнати с дъното нагоре чаши с грозде под тях. Броят на гроздето варира, но прозрачната чаша съдържа по-малко грозде, отколкото непрозрачната. Двойката изследователи от Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ и Калифорнийския университет в Сан Диего съобщават, че почти всички маймуни първоначално избират гроздето, което могат да видят.
Когато съдържанието на непрозрачната чаша се разкрива и маймуните имат възможност да променят решението си, те избират по-голямата награда. Нещо повече, в предходен етап на изследването маймуните са научени да свързват чаши от конкретен цвят с награда, просто не знаели нейния размер.
На човешките деца е бил представен подобен тест, въпреки че като награда са били използвани стикери, в случай че гроздето не е особен стимул за тях. В този случай повечето от тях избирали непрозрачната чаша поне веднъж в няколко кръга на теста. При използване на малко по-различни тестови конструкции процентът се измества от 85 на 77 от човешките деца – но така или иначе става ясно, че любопитството е широко разпространена черта.
„В този сравнителен набор от изследвания проучихме дали децата и нечовекоподобните човекоподобни маймуни биха били достатъчно любопитни да се откажат от видимата печалба при прозрачна чаша, за да проучат несигурната възможност на непрозрачна чаша. Установихме, че децата са по-склонни да проучват несигурната опция, отколкото човекоподобните маймуни, когато няма друга информация“, обясняват авторите в изявлението си. „Едва след като разкрихме съдържанието на няколко непрозрачни чаши, маймуните бързо преодоляха първоначалното си нежелание за поемане на риск спрямо несигурните варианти. Децата продължиха да се ангажират с някакво ниво на изследване, за да разнообразят възможностите си“.
Човешкото поведение може да се смята за по-висока толерантност към риска или може би просто любопитство да се научи какво е скрито. Така или иначе, поразително е, че и четирите вида тествани маймуни (от трите вида орангутани и двата вида горили само борнейските орангутани и западните горили са имали възможност да участват) са реагирали подобно един на друг, но много различно от хората.
Не е трудно да си представим, че тази разлика е допринесла за това хората да са тези, които са напуснали горите и са достигнали Луната. Авторите обаче отбелязват също, че предишни изследвания са показали, че „малките деца са предразположени да избират варианти на по-случаен принцип от възрастните“.
Широко разпространените истории, които предупреждават за опасностите от прекалено голямото любопитство, могат да се разглеждат като усилия на обществото да потисне дълбоко вкоренената склонност да залагаме това, което имаме, в името на знанието. Когато жените от Ева до Пандора са обвинявани за бедите на света, се е предполагало, че именно любопитството ги е довело до поведението им. Предполага се, че целта не е била просто да се оправдае социалното понижение на жените, а да се потисне една черта, която е заплашителна за силните – но тя е толкова естествена за хората, че всъщност са необходими изключително много усилия, за да бъде потисната.
