Ксенотрансплантацията: Когато научната фантастика стане реалност

Научната фантастика е предвиждала редица научни концепции – от пътуванията в космоса до изкуствения интелект – много преди те да се материализират. И, за щастие, тази тенденция продължава и днес.

Британската писателка Малори Блекман изследва идеята за ксенотрансплантацията в книгата си „Момче със свинско сърце“. Тази мистериозна процедура представлява присаждане на органи, тъкани или клетки от един биологичен вид в друг – а книгата е за Камерън, момче със сърдечна недостатъчност, което получава трансплантация от генетично модифицирано прасе.

Днес някои учени работят именно в тази област.

Свински сърца: бъдещето на трансплантациите?

Последните постижения в областта на ксенотрансплантацията показват колко бързо измислените концепции могат да се пренесат от страниците на книгите в лабораторията.

В рамките на ново революционно изследване, например, лекарите успешно успяват да трансплантират свински бъбреци на хора – новаторска операция, осъществявана досега само в научнофантастичните истории.

Изследванията за използване на органи от примати за хора започват през 60-те години на миналия век, но отхвърлянето от имунната система е основна пречка. Свинете конкретно попадат в центъра на вниманието поради анатомичната си прилика с хората и възможността да бъдат отглеждани специално за донорство. Въпреки това разликите между свинските и човешките тъкани отново могат да доведат до отхвърляне.

Учените използват генно редактиране, за да премахнат захарите на повърхността на свинските клетки, които предизвикват този имунен отговор у хората. Други подходи са свързани с премахване на гени, отговорни за конкретно свински протеини, които могат да активират кръвосъсирването и възпалението. Реципиентът пък може да приема медикаменти, за да се предотврати атаката срещу чуждия орган.

Тези усилия се отплащат с няколко скорошни постижения.

През септември 2021 г. изследователи от академичния медицински център Лангон Хелт в Ню Йорк извършиха успешна трансплантация на бъбрек от генетично модифицирано прасе на пациент в мозъчна смърт, без да има проблеми с отхвърлянето.

През януари 2022 г. Медицинският университет на Мериленд извърши първата в историята трансплантация на свинско сърце на жив човек, в резултат на което пациентът оцеля 2 месеца.

През 2022 г. хирурзи отново от Лонгон Хелт успешно трансплантират свински сърца на двама души в мозъчна смърт. Тази година пък са трансплантирани свински бъбреци на двама реципиенти също в мозъчна смърт.

След провеждането на преждеспоменатото скорошно проучване, съавторът му д-р Джейм Е. Лок, професор по хирургия в Медицинския факултет на Университета на Алабама в Бирмингам „Хеърсинк“, че то „ни позволи да демонстрираме животоподдържащата бъбречна функция на генетично редактирани свински бъбреци при възрастен човек“.

Д-р Лок посочва, че най-голямата пречка пред развитието на ксенотрансплантацията в бъдеще са регулаторните одобрения, необходими за преминаване към клинични изпитвания, но въпреки това разработката „има потенциала да реши напълно кризата с недостига на органи“.

Ксенотрансплантацията обаче – съвсем разбираемо – повдига и етични въпроси. Първият от които е въобще етична ли е за хората и животните?

Етичните съображения, свързани с използването на животни при трансплантация и свързаните с нея изследвания, могат да бъдат категоризирани в две основни области.

Първо, съществуват опасения в много общности като вегани, вегетарианци или будисти за третирането, отглеждането, условия на живот, чувствителността и потенциална вреда върху животните.

Второ, съществуват етични съображения, свързани с човешкия реципиент, като характера на целия процес, поддържането на собствения живот чрез чужда тъкан, достъпа до лечение, устойчивостта на лечението и начина, по който се получава информирано и ентусиазирано съгласие.

Тези съображения са от съществено значение, защото по-широкото обществено образование е от решаващо значение, тъй като повечето хора се сблъскват с тези теми само по време на медицинска криза.

А го има и страхът.

Експертите са единодушни, че е необходимо да се проведе по-широк обществен дебат, за да може трансплантациите от животно на човек да се приемат по-широко.

Например, трябва да се обърне внимание на опасенията относно предаването на болести от животни на хора. (Помним последният път какво стана…) Гарантирането на безопасността на ксенотрансплантациите е от съществено значение за предотвратяване на потенциални кризи в общественото здраве и за получаване на обществена подкрепа.

Етичните въпроси, свързани с лечението на животни и потенциалната експлоатация на донори трябва да бъдат разгледани и третирани чрез строги разпоредби и етични рамки.

Съществуват също икономически и логистични предизвикателства, свързани с ксенотрансплантациите, включително разходите за отглеждане и поддържане на донорите.

По-нататъшните изследвания ще бъдат от решаващо значение за насърчаване на прозрачността, установяване на етичните насоки и проправяне на пътя за по-широко приемане на процедурата.

Торнбърг заяви, че „един от проблемите, които влияят върху съгласието за такава интервенция, е фундаменталното познание и разбиране на медицината и науката, тъй като повечето хора се запознават с медицинска концепция, лечение или възможност едва когато изпаднат в медицинска криза, която изисква вземане на решение“.

„Между емоционалната принуда на диагнозата и средното ниво на здравна грамотност (в Америка), което е около 6-и клас (то е още по-ниско в местата с голяма бедност и голям брой младежи), ентусиазмът изисква информирано съгласие, което пък наистина има нужда от някаква обща или поне начална представа за здравните науки и възможностите за лечение.“

Торнбърг също така подчертава, че научната общност „прави голяма лоша услуга на населението, като не включва този вид информация в образователните ни системи от по-рано“.

„Особено като се има предвид, че по всяко време, всеки ден, във всеки един момент от живота на човек той може да се окаже в здравна нужда или да му се наложи агресивно или сложно лечение, което не разбира и от което дълбоко се страхува.“

* * *

Неотдавнашните важни постижения в областта на ксенотрансплантацията показват как научнофантастичните концепции могат да се превърнат в реални иновации.

Писателите и художниците отдавна са креативът, които предвижда възможностите пред науката и технологиите. Докато изследователите продължават да постигат успехи в трансплантацията на органи между различни видове, те превръщат въображението на автори като Малори Блекман в животоспасяваща медицинска интервенция.