Кратка история на карантината
Карантината със сигурност не трябва да се смята за нов феномен в медицината, особено след като светът е преживявал доста пандемии. С напредването на медицината се стигна до онзи момент, в който доста години липсваха толкова парализиращи вируси, колкото имаме днес.
Разбира се, в това число влизат настоящите коронавирус и ебола, която вилня преди няколко години и доказа, че човек все още е доста крехко създание в природата. Един от най-тежките случаи на пандемия е чумата. Появата на черната смърт е успяла да промени изцяло живота на света и дори намира място в изкуството на редица творци по онова време.
Може би благодарение на нея се появяват и драстичните мерки като карантина и редуциране на социалните контакти. И докато днес има държавен контрол, който поне малко да задържа страстите на едно общество, в миналото ситуацията автоматично е прекрачвала прага на варварството и бързо поставяла граници между здрави и болни. Първите документирани случаи на карантина идват в момента, когато проказата започва да взима своите първи жертви. Тогава някои духовници пишат, че хората трябвало да прекарват около седем дена в дома си, опитвайки се да докажат, че не са заразени. В този случай, властите предпочитали да държат болните сравнително близо до прохождащата медицина и далече от обществото.
Чумните епидемии, които в един момент се превръщат в истински трагедии за европейското общество, започват някъде през XIV век. Първите опити за ограничение са описани именно във Венеция, където законодателството нареждало на всеки пристигащ кораб да спре в близката лагуна и да изчака преглед. В Рагуса (днешен Дубровник), населението имало забрана да използва различни блага от страни, които са заразени с чума. Освен това се забранявала на другоземци да прекрачват границите на града. Пристигащите трябвало да прекарат около 40 дни на необитаем остров, за да докажат, че са здрави и евентуално да се пречистят от слънцето и ветровете. Изолацията била около 40 дена и точно по тази причина се нарича карантина от италианското „quaranta“ или 40, както е известно.
Освен евентуална защита, жителите виждали тази идея – прекарването на самотен остров за определено време – като възможност за пречистване на душата. Днес можем да използваме точно това време за пречистване, макар и да е сигурно, че никой няма да осигури самотен остров за такова духовно извисяване. Остров Санта Мария ди Назарет в лагуната е получил своите първи карантинни станции през 1423 г. Издигнатите болници и още една за настаняване на прокажните е получила името си „лазарет“ от болницата Св. Лазар. През 1468 г. е назначен Лазарето Нуово. Неговата работна отговорност била обвързана с настаняването на потенциалните заразени и така първия остров бил прекръстен на Лазарето Векио. Днес острова може да приеме гости и почитатели на идеята за първата карантина.
В резултат на всичко това и до днес може да бъдат посетени първите карантинни болници на острова. Много скоро и други в средиземноморието се превръщат в лазарети и място за карантина. Мнозина казват, че обстановката там варира. Някои казват, че е прекрасно място за живот, други – предимно болни, не са особени очаровани от новата адресна регистрация, особено след като медицината не е можела да помогне активно за лечението. Джон Хауърд пътува през XIX век, за да провери практиките на италианците, но за жалост не остава очарован. В дневниците си пише, че хигиената на тези острови е потресаваща и стаите са изключително мръсни и пълни с дървеници. На повечето места се налагало да спи на студения каменен под.
В Северна Америка започват да се правят подобни лазарети за изолиране на болните от дребна шарка и жълта треска. Практиката там започнала в началото на XVIII век. Имайки предвид, че жълтата треска се разпространява предимно от комари, карантината за тези пациенти не била необходима, но никой тогава не подозирал какво може да причини разпространение на тази зараза. Холерата също засилва нуждата от карантина през XIX век и страховете отново налагат ограничение на мигрантите. Мерките не са достатъчни и коварната болест успява да стигне до Ню Йорк, въпреки ограниченията. През 1866 г. с пристигането ка парахода Вирджиния, властите на Ливърпул нареждат да бъде позициониран на около 50 километра от града и на помощ е изпратен медицински кораб.
Колкото и опити да се правят, за да се ограничи холерата, тя евентуално стига до сушата, но там наложеното ограничение не позволява разпространение. С появането на 3-тата вълна от чумната епидемия в Китай, следва една от най-страховитите изолации на хора и почти всеки обитател трябва да се изолира и да посрещне началото на XX век. Тогава се допускат и някои грешки, особено на американска земя. Вярването, че китайците са приносители, затваря тотално китайския квартал на Сан Франциско. Повечето хора остават без работа, а мнозина дори не подозират, че болестта няма нищо общо с расата. Практиката продължава със задържането на 1200 руски евреи, пристигнали на американския бряг.
Подозрението при тях е за заразени от тиф. Около век по-късно Китай ще демонстрира наученото от историята и ще постави драконови мерки за борбата със SARS. Именно там се раждат заплахи като доживотен затвор или екзекуция на човек, който разпространява този вирус. Карантината може да се смята като достатъчно добра практика, която винаги следва създаването на ваксина или откриването на правилно лекарство. Историята показва, че има ефект от прилагането ѝ, макар и мнозина да не са особено очаровани от идеята.
