Колко най-високо може да лети едно насекомо?
Летенето изисква създаване на подемна сила, а за целта е необходимо да има въздух поне с известна плътност; а колкото по-високо се качваме, толкова по-малка става тя. Това ни накара да се запитаме каква е най-високата височина, на която може да лети едно насекомо?
Отговорът е разделен на две части: най-високата, на която сме откривали летящо насекомо, и най-високата, на която сме доказали, че едно насекомо теоретично може да лети; в края на краищата, това, че една пчела не иска да изкачи Еверест, не означава, че не би могла да хвърчи там.
Aglais urticae
Световният рекорд на Гинес за най-високо летящо насекомо се държи от копривната пеперуда от вида Aglais urticae. Този мигриращ вид е срещан да прелита над ледника Зему в Източните Хималаи на главозамайващата височина от 5 791 метра. С този си талант почти биха могли да изкачат Килиманджаро.
Но има и друго насекомо, което на теория е способно да стигне до покрива на света.
.jpg)
Bombus impetuosus
Група учени от Рилонг, Китай, улавят мъжки пчели Bombus impetuosus на височина около 3250 метра и ги вкарват в летателна камера от плексиглас. След това с помощта на ръчна помпа те регулират барометричното налягане в камерата, за да видят как това ще се отрази на способността им да се носят на въздуха.
Този процес се прави на равни интервали от време, за да се оцени максималната височина на полета – и така се установява, че пчелите могат да летят при въздушно налягане, еквивалентно на това на височина от 9 000 метра, повече от 100 метра над върха на Еверест.
За мигриращите видове, като пеперудата по-горе, може би не е толкова изненадващо, че могат да бъдат уловени на голяма височина, защото е възможно да улесняват пътуването си с околните ветрове. Следователно, едно хранещо се с цветя животинче като скромната пчела може да е по-малко вероятен кандидат за полет на такава височина, но B. impetuosus ни казва друго.
„Документираното в камерата летене при екстремни условия предполага, че наблюденията ни в естествена височинна среда, макар и аеродинамично предизвикателство, не трябва да се разглежда като крайна горна граница“, заключават авторите на изследването.
