shareit

Кой изобретява текилата и защо в нея се слага червейче

| от |

Въпреки че текилата датира само от няколкостотин години, хората много по-отдавна използват сърцевината на растението агаве, за да правят вкусни, алкохолни напитки. То се култивира поне от 200 г. след н. е. от запотеките на долината Оаксака в Южно Мексико и е от съществено значение за живота им от над хиляда години, осигурявайки суровината за изграждане на домове, дрехи и въжета. Многобройните видове на растението са безценен източник на фибри за живеещите в сухите, скалисти планини.

Agave americana R01

Агаве

Освен това, тъй като агаве има сок в сърцевината си, вече над хиляда години хората го използват и като източник на храна и течност, както и го превръщат в алкохолна напитка (коренните жители на Америка са пили много алкохолни напитки още преди пристигането на европейците). Конкретно по времето на ацтеките (XIV-XVI век) се открива, че растението може да бъде ефективно лекарство както за гонорея и сифилис, така и за други инфекции.

От древни времена тази течност, понякога наричана агуамиел (медена вода), традиционно се събира и остава да ферментира без нагряване, а просто чрез въвеждане на естествени дрожди. Този процес води до напитка със съдържание на алкохол между 4-8%. Приготвена и днес, в зависимост от смесването й, тя може да бъде сладка и плодова или малко кисела. Мнозина смятат, че тя е богат и приятен източник на тиамин, рибофлавин, ниацин, и пантотенова киселина (или с други думи казано: витамин B1, B2, B3 и B5).

Когато завладяват ацтеките през 16 век, испанците носят със себе си (и споделят) процеса на дестилация, чрез който ферментираната пулпа на растението се нагрява, а парите се улавят, охлаждат обратно в течно състояние и събират, което води до по-силна и чиста алкохолна напитка – мескал.

15-09-26-RalfR-WLC-0244

Защитена поради участието на Мексико в Световната търговска организация, Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, Северноамериканското споразумение за свободна търговия и други международни договори, думата „текила“ може да се прилага само за определен тип мескали, направени на конкретно място.

Тя е под контрола на Регулаторния съвет за Текилата и само напитката, приготвен в щата Халиско в западно-централно Мексико, и само този, дестилиран от сока на растението синьо агаве, може официално да бъде обозначен като „текила“ .

Произходът на думата се губи във времето, но мнозина смятат, че тя идва от термин или фраза, която означава „мястото, където режат“, „мястото на работа“, „мястото на дивите билки“ или „място на номерата”. Текила е също и име на град в щата Джалиско, който е официално създаден през 1666 година.

Въпреки че има известен спор, повечето източници сочат дон Педро Санчес де Тагле, маркизът на Алтамира, като първият човек, който произвежда масово текила като производството му започва около 1600 г. Въпреки това едва през 1795 г. дон Хосе Мария Гуадалупе де Куерво става първият, който получава лиценз за направата на напитката от крал Фердинанд IV.

Дон Сенобио Сауза пък е първият, който изнася текила през 1873 г., когато превозва 3 барела от нея до Ел Пасо, Тексас. Неговият пример скоро е последван и от Дон Куерво. Текилата става много по-популярна в САЩ по време на Втората световна война, когато вносът на уиски от Европа става много труден. По това време от 22 000 литра текила, внесени през 1940 г., вносът нараства до 45 милиона литра до 1945 г.

Днес мнозина твърдят, че Джими Бъфет и песента му „Margaritaville“ гарантира мястото на текила в пантеона на най-обичаните алкохолни напитки в света.

Официално се предполага, че червейче има само в мескал. Известно като gusanito и gusano de maguey, то се храни с многото разновидности на растението агаве.

Как точно попада в мескала не е ясно, но някои казват, че традицията датира от ацтекски времена, когато свещениците добавят червея към партидите пулк – млекообразна вискозна течност с пяна, която също се прави от агаве. Други смятат, че практиката е започнала по-късно, просто като средство за тестване на силата на дестилирания мескал. Феновете на мескала, които я харесват с червей, смятат, че всъщност цветът му показва какво е нейното качество. Червеният червей, който живее в сърцевината и корените на растението агаве, се казва, че обозначава по-висококачествен мескал, докато белият или златен червей, който живее в листата, сочат по-нисък клас напитка.

Въпреки че мексиканците обикновено не пият мескал с червей в него, според известните ни сведения, някои ядат червеите, след като са били дезинфекцирани и престоели в алкохолния разтвор. И накрая, някои фенове препоръчват да се наслаждавате на мескал със sal de gusano – смес от печен и смлян червей, сол и черен пипер.

 
 
Коментарите са изключени за Кой изобретява текилата и защо в нея се слага червейче

Повече информация Виж всички