Кое животно може да задържи дъха си най-дълго?

Ако предполагате, че водните бозайници са шампиони по задържане на дъха, ще бъдете прави… Но веднъж като навлезем в тази област, нещата стават малко по-спорни.

Въз основа на най-дългото регистрирано гмуркане, титлата би отишла при клюномуцунестите китове на Кювие. По време на 5-годишно изследване на 23 представители на вида учените регистрират един индивид, който задържа дъха си под вода в продължение на 3 часа и 42 минути. За сравнение, световният рекорд за човек е 24 минути и 37 секунди.

Но средната продължителност на гмуркането на китовете в изследването е 59 минути, а само 5% от тях са се гмуркали повече от 1 час и 17 минути. Ако погледнем отвъд индивидуалните постижения, има и други морски обитатели, които могат да задържат дъха си по-дълго от тези средни стойности.

Известно е например, че кашалотите прекарват под водата около час и половина, преди да се върнат на повърхността, за да си поемат дъх. А извън китоподобните, морските слонове са категорични победители, като задържат дъха си два часа.

Морски слонове

Но как тези животни могат да задържат дъха си толкова дълго?

Част от причините се крият в това, че мускулите им са пълни с протеин, наречен миоглобин, който съхранява кислород и осигурява удобен достъп до него на мускулните клетки.

Хората също имат миоглобин, но в много по-ниски концентрации – защото ако имаме твърде много белтъци близо един до друг, те могат да се слеят и да причинят заболяване. Защо тогава китовете, тюлените и други подобни нямат същия проблем?

Според проучване от 2013 г. миоглобинът на водните бозайници е положително зареден.

„Подобно на сходните полюси на магнит, протеините се отблъскват един от друг“, казва авторът на изследването д-р Майкъл Беренбринк пред BBC News. „По този начин смятаме, че животните са в състояние да съберат наистина високи концентрации на тези протеини в мускулите си и да избегнат слепването им и съответно запушването на мускулите.“

Миоглобинът обаче може да е само част от картинката. Изследователите също така подозират, че по-специално китовете на Кювие може да имат и нисък метаболизъм, което означава, че не изразходват кислорода толкова бързо.

Когато в крайна сметка им се наложи да преминат към метаболизъм без кислород – анаеробно дишане; тук малко се връщаме към часовете по биология в училище – се смята, че китовете имат по-добра поносимост към лактата, който се натрупва в мускулите.

Ако сега учените успеят да разберат как да се сдобием с тези характеристики, така че да не се задъхваме по време на тренировка във фитнеса, това би било чудесно, мерси.