Климатичните промени удължават дните и скоро ще надхвърлят влиянието на Луната

Това далеч не е най-важният ефект от сгорещиващия се свят, но повишаването на температурите забавя въртенето на Земята, което удължава дните. Ефектът със сигурност е малък, но нови изследвания предвиждат, че при сценарий, в който продължаваме да отделяме високи нива на вредни емисии, последствията ще окажат по-голямо влияние върху скоростта на въртене на Земята, отколкото приливните ефекти на Луната. Същите дори леко ще променят местоположението на Северния полюс.

Скоростта, с която се върти едно тяло, се влияе от разпределението на масата му. Учителите по физика демонстрират тази концепция от десетилетия, като карат учениците си да седнат на въртящи се столове, завъртат ги и ги карат да контролират въртенето като си разперват и сгъват ръцете. Едва наскоро обаче осъзнахме, че правим същото нещо с цялата планета.

За завъртането на масата на екватора на планетата е необходима повече енергия, отколкото на полюсите ѝ. Земята се е формирала с много ротационна енергия, малка част от която губи заради Луната, без да печели много като компенсация, така че когато масата се премества от полярните области към тропиците, тя трябва да причини по-бавно въртене.

В момента ледените шапки се топят и тропическите морета се покачват, което означава, че температурните промени ускоряват темпото, с което дните се удължават.

Разпределението на водата и леда на земната повърхност обаче е само един от многото фактори, които влияят върху скоростта на въртене на планетата ни. Например Слънцето и Луната имат противоположно въздействие чрез приливите и отливите, въпреки че обикновено доминира това на Луната. Налице са и промени в скоростта на въртене на земното ядро, които могат частично да се прехвърлят върху повърхността.

Изчисляването на силата на тези ефекти е трудно, така че Земята може да ни изненада леко с това дали дните стават по-дълги или по-къси и с колко в продължение на месеци или години. Въпреки това професор Бенедикт Соя от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих и неговите колеги твърдят, че по-топлата планета вече допринася за удължаването на дните и този ефект се е ускорил през този век. Ако емисиите парникови газове продължат да се увеличават, силата на ефекта ще се удвои до 2100 г., заключават те, като по този начин ще изпревари тази на Луната.

„Ние, хората, оказваме по-голямо въздействие върху нашата планета, отколкото си мислим“, казва Соя в изявление. „И това, естествено, ни налага голяма отговорност за бъдещето на нашата планета.“

Полярният лед се е топял и преди, за последно преди около 10 000 години, което също би трябвало да е довело до по-дълги дни. Тогава обаче процесът е бил много по-бавен от сегашния, така че ефектите вероятно са били по-малки от тези на спътника ни.

Ако топенето е протичало симетрично както в Арктика, така и в Антарктика, тогава това може да е единственият ефект върху въртенето на Земята. Знаем обаче, че в някои посоки има много повече лед за топене, отколкото в други. Свързано проучване на същия екип обяснява, че в резултат на това оста на въртене на Земята също леко се измества.

Това преместване е малко – около метър на десетилетие на полюсите. И има и други причини за него: континенталният дрейф, причинен от тектониката на плочите, и топлинните движения в ядрото на планетата. Геофизиците проследяват тези движения и установяват, че Северният полюс се движи приблизително по посока на залива Хъдсън в продължение на 1 век, въпреки че напоследък посоката се е променила. Прибавянето и на топенето на ледовете позволява на екипа да създаде модел, който съответства на наблюдаваното местене.

„За първи път представяме пълно обяснение на причините за дългогодишното движение на полюсите“, казва водещият автор на двете изследвания Мостафа Киани Шахванди, един от докторантите на Соя. „С други думи, вече знаем защо и как се движи земната ос на въртене спрямо земната кора.“

Има една хипотеза, наречена „Гея“, според която Земята е саморегулираща се система – и ако това е вярно, изглежда, че въпросната система се простира и дълбоко в планетата (не само на повърхността ѝ). „Климатичните промени причиняват движение на оста на въртене на Земята и изглежда, че запазването на ъгловия момент също променя динамиката на земното ядро,“ казва Соя.

Соя, Шахванди и съавторите им не алармират за тези ефекти, като отбелязват, че те са твърде малки и твърде бавни, за да будят притеснение, за разлика от много други аспекти на предизвиканото от човека изменение на климата. Въпреки това понякога е необходимо да се вземат под внимание такива въпроси. Те дават пример с необходимостта да се знае точната скорост на Земята при изстрелването на някои космически сонди, а не скоростта, каквато е била преди десетилетия.

Работата предлага и два допълнителни начина за проверка дали планетата действително се нагрява.