Кланица за урагани 5 или какво е засяване на облаци

Така нареченото засяване на облаци е изключително често срещана практика в по-голямата част от света. Целта е да се представи в небето някакво „ядро“, което да охлажда водата в заобикалящите го облаци, предизвиквайки конденз и съответно валеж. Този метод се прилага от 1946, но до днес остава малко несигурен, защото е невъзможно да се знае дали засяването ще има ефект или дали няма да вали и без него.

По принцип най-често използваните химикали за целта са сребърен йод, калиев йод и сух лед (твърд въглероден диоксид). Използва се и течен пропан, който става на газ.

Бернард Вонегът Снимка: Peterborough K

През 1962 САЩ пращат засяването на облаци на друго ниво, създавайки операция Stormfury. Идеята на тази операция е да повлияе на най-мощното климатично събитие – урагана. След като Бернард Вонегът* открива колко е ефективен сребърния йод за сеенето на облаци, американците решават да се опитат да засеят ураган. Тогавашните изследвания предполагат, че в окото на един ураган се съдържа голямо количество вода и съответно изсипването на сребърен йод ще накара водата за завали, което от своя страна ще намали силата и въртежа на урагана, съответно размерите на цялото бедствие ще се свият навътре, за да компенсира нарушената стабилност в системата си след загубата на материал. Добра идея.

Проектът приключва след цели 20 години и милиони похарчени долари. Учените научават много за механизмите на един ураган – информация, която по-късно ще позволи да се правят предвиждат и проследяват подобни бедствия доста по-лесно и точно. Но опитите ураганите да бъдат потушени за жалост се увенчават с неуспех. Установява се, че в окото на климатичното чудовище всъщност няма толкова вода, колкото първоначално се смята, и тъй като засяване на облаци изначално е недоказуем похват, не може да се определи дали има ефект.

…

*Фамилията не е съвпадение. Бернард Вонегът е по-големият брат на американския писател Кърт Вонегът.