Китовете са еволюирали от сухоземни животни

Прародителят на всички четирикраки същества е изпълзял от океана преди около 400 милиона години. След това, 350 милиона години по-късно, предците на днешните китове се връщат обратно.

Китовете, които плуват из водите на Земята днес, са едни от най-големите и най-обсъжданите океански същества – но как са станали такива? Сега ще върнем времето назад и ще изследваме тайните на еволюцията им.

Anthracotherium magnum

Изненадващо, най-близкият жив роднина на китовете е хипопотамът, дори да не си приличат и да имат доста различни местообитания и диети. Как един голям сухоземен бозайник се оказва толкова близък роднина на най-големите бозайници изобщо?

Смята се, че хипопотамите са еволюирали от неводна група, наречена антракотерии, преди около 15 милиона години. Китовете, от друга страна, са еволюирали преди повече от 50 милиона години от същества, които са живели на сушата. Някъде далеч назад в еволюционната история хипопотамите и китовете са имали общ предшественик, който също е бил сухоземен.

Пакицетус

Един от най-ранните сухоземни прародители на китовете е животно, известно като Пакицетус, познато като „първия кит“ или един от първите китоподобни. Това същество е ходило на четири крайника и се предполага, че се е хранело както с месо от сухоземни животни, така и с риба. Открито е за първи път през 1983 г. и би трябвало да е живяло в покрайнините на древния океан Тетис в днешните Пакистан и Индия. Вкаменелостите разкриват, че то има ушна кост, подобна на тази на съвременните китове, с уникална структура, която дори би могла да му дава способността да чува под вода.

Амбулоцетус

След Пакицетус са се развили същества, които са се придвижили по-навътре във водата. Едно от тях е Амбулоцетус, което е живяло преди около 50-48 милиона години. То е имало дълга опашка за плуване, прекарвало е време както на сушата, така и във водата, и все още е притежавало четири крайника.

След Амбулоцетус преди около 40-33 милиона години се появяват дорудонтите и базилозаврите. Базилозаврите са имали малки задни крайници, а ноздрите им са били по-назад, стартирайки появата на характерната дупка на гърба. Дорудонът пък е бил петметрово животно с миниатюрни задни крака и плавници, което е прекарвало цялото си време във водата, включително при раждане.

„В рамките на осем милиона години предците на китовете преминават от напълно сухоземни, като например четириногия, космат Пакицетус, който е живял по ръба на океана Тетис, към напълно водни“, обяснява изследователят на китовете д-р Елън Кумбс в изявление от 2022 г. относно проучване, изследващо еволюцията на китовете. „Това е изключително бързо от гледна точка на еволюцията.“

Mysticeti

Потомците на Дорудон се превръщат в съвременни китове. Преди около 34 млн. години китовете с биленовидни зъби започнали да развиват решетката в устата си, чрез която се хранят, докато други запазили зъбите си и се превърнали в днешните косатки, кашалоти и делфини. Така става разделянето на зъбатите китове, Odontoceti, и беззъбите китове, Mysticeti, като двете групи претърпели и промени в носовете и лицата си, за да се приспособят към различните начини на хранене.

Odontoceti

Генетичните изследвания разкриват, че наред със задните крайници и физическите промени, които могат да се видят във фосилните записи, китоподобните са загубили много повече от краката си, когато са се превърнали отново във водни обитатели. Наред с други неща изследователите са открили, че китоподобните са загубили и гена за производство на слюнка, което е логично предвид водния им начин на хранене. Освен това те са установили, че зъбатите китове са загубили повечето от гените си за обоняние и вкус.

Генетиката може да помогне и за обяснението на това как съвременните китове са станали толкова големи, далеч от предците си с размери на кози, на сушата, от които са еволюирали.