Кит остана рекордните почти 4 часа под вода
Морските биолози са изумени, след като клюномуцунест кит на Кювие задържа дъха си близо 4 часа по време на дълбоко гмуркане. Неочакваното наблюдение показва, че има още какво да се научи за тези средно големи китове.
Учени от Университета Дюк и от изследователския колектив Cascadia документираха невероятното гмуркане по време на полеви наблюдения край бреговете на нос Хатерас, Северна Каролина, през 2017 г. В първото от две епични гмуркания бозайник от вида клюномуцунест кит на Кювие (с етикет ZcTag066), остана под водата 3 часа. Седмица по-късно животното надмина себе си, задържайки дъха си невероятните 3 часа и 42 минути.
„Първоначално не вярвахме, защото в края на краищата това са бозайници и всяко прекарване на по-дълго време под вода просто изглежда невероятно“, казва Никола Куик, водещият автор на новото проучване и биолог от университета Дюк.
Рекордните наблюдения се случват в разгара на петгодишно проучване, в което Куик и нейните колеги измерват времето, необходимо на клюномуцунестите китове (Ziphius cavirostris) да извършат дълбоките си гмуркания. По време на тези гмуркания китовете успяват да достигнат дълбочина над 3000 метра и ловуват калмари и дълбоководни риби. За съжаление, двата записа на ZcTag066 трябва да бъдат изключени от основния набор от данни на изследователите, „тъй като те са записани съответно 17 и 24 дни след известно едночасово излагане на активен сонарен средночестотен сигнал на Военноморските сили“, както авторите пишат в изследването, добавяйки, че тези две екстремни гмуркания „може би са по-показателни за истинските граници на поведението при гмуркане на този вид“. Възможно е излагането на сонара да е променило нормалните навици на гмуркане на животното, но изследователите не знаят.
Влизайки в проучването, учените изчисляват максимална продължителност от 33 минути за дълбоките гмуркания, след което китовете трябва да изплуват на повърхността и да погълнат малко от ценния атмосферен кислород – тоест „да възобновят анаеробното дишане“, на езика на изследователите. Екипът провежда полеви наблюдения, за да тества това предположение и да измери продължителността на времето, необходимо на тези китове да се възстановят след като се появят на повърхността.
Китовете на Кювие са неуловими и капризни, като са разработили очарователни стратегии за избягване на хищници, най-вече косатки. Поради това за екипа е предизвикателство да постави своите апаратите си за проследяване върху животните.
Те все пак успяват да маркират 23 индивида, а наблюденията на терен продължават от 2014 до 2018 г. Общо учените регистрират повече от 3600 гмуркания за храна, средната продължителност на които е 59 минути. Най-краткото гмуркане продължава само 33 минути, а най-дългото гмуркане (с изключение на ZcTag066’s) е 2 часа и 13 минути. С тези данни изследователите трябва да редактират своите модели.
Ясно е, че учените пропускат нещо за тези китове и уникалните им способности, които позволяват продължителното им престояване под водата. Този тъжен факт е отнесен още по-далеч, когато екипът анализира времето за възстановяване на китовете, т.е. времето, прекарано на повърхността след дълго гмуркане за храна, за да се подготвят за следващо гмуркане.
Очевидно е, че след свръхдълго гмуркане, китът може да пожелае да се охлади малко на повърхността, за да попълни запасите си от кислород и да отпусне уморените си мускули. Странно е, че това предположение не отговаря на полевите наблюдения, тъй като от данните не се откроява ясен модел. Например, кит, който се гмурка в продължение на 2 часа, се нуждае от само 20 минути почивка, преди да се върне за още, докато друг кит, след гмуркане в продължение на 78 минути, остава на повърхността в продължение на 4 часа, преди отново да тръгне за храна. Новото изследване повдига повече въпроси, отколкото отговаря.
На въпроса как е възможно тези бозайници да останат под водата толкова дълго, Куик отговаря.
„Тези животни наистина са пригодени за гмуркане, така че имат много миоглобин в мускулите си, което им помага да задържат повече кислород в телата си. Те също така са в състояние да намалят енергийните си разходи, като се гмуркат рационално и ние смятаме, че забавят метаболизма си. Вероятно те имат и много други адаптации, които все още не разбираме напълно, като например да могат да намалят сърдечната си честота и да ограничат движението на кръвния поток към тъканите.“
Що се отнася до това защо някои от гмурканията продължават толкова дълго, авторите казват, че китовете може да са се наслаждавали на райони, богати на храна или да са реагирали на някаква заплаха.
