Келтите: Едно мирно и равно общество
Гърците ги наричали „Keltoi“ или „Galatians“, докато римляните ги познавали като „Celtae“ или „Gauls“. Те често са изобразявани като диви, войнствени и опасни – съвсем реална заплаха за оцеляването на средиземноморската култура. Археологията обаче ги показва като една от най-важните и влиятелни от всички древни цивилизации, като тяхното художествено и културно влияние се е разпространило от Испания до Турция и Италия до Шотландия.
„Келтите“ всъщност не са една раса, а редица отделни племена, макар и обвързани от общи връзки в изкуството, обичаите и религията. Келтски групи съществуват в цяла Ценрална Европа, в покрайнините на класическия свят, още от 4 век пр. н. е. За Гърция и Рим те са архетипния „враг пред портите“; върховните варвари, чийто начин на живот е неразбираем и напълно в противоречие с техния.
Като се има предвид, че както римляните, така и гърците използват думата „келт“ по общ и често доста унизителен начин, имайки предвид онези, които живеят отвъд „цивилизацията“, може да бъде трудно да се разбере как терминът първоначално се появява и какъв точно смисъл се влага в него.
Ако обаче използваме думите „келт“ и „келтски“, за да обхванем отличителните културни, религиозни, езикови и художествени стилове, разпространени в големи части от предримска Европа, тогава е очевидно, че Великобритания не само е била значителна част от това по-голямо келтско наследство, но също така, че келтският стил, който се е развил там, е последният разцвет на богата, разнообразна и динамична култура. За съжаление самите келти не ни оставят някакви архивни записи, така че тяхната история и идентичност могат да бъдат нищени само от археологически разкопки, заедно с писмените свидетелства на техния заклет враг: Римската империя.
Скулптура на млад келт
Повечето келти във Великобритания живеят в кръгли къщи, или на групи в малки ферми, затворени селища или в големи хълмови укрепления. Със своите конусовидни, покрити със слама покриви и стени от плет, кръглите къщи са по-голямата част от сградите и обикновено разполагат с хранилища за зърно и дърва, кошари за животни и работни навеси – всичко това заобиколено от изорани ниви и пасища. Земеделието е основният източник на производство на храни. Келтските семейства или кланове принадлежат към по-големи племена, всяко водено от елит, на който фермерите и производителите на храни свидетелстват своята вярност.
Начинът на живот на келтите е по същество селски и съсредоточен върху фермата. Гледат се стадата, изграждат се къщи, поддържат се пасища, събира се реколта, а ловът е спорт за богатите – по-голямата част от населението разчита на плодовете на собствения си селскостопански труд. Животните, особено кравите, свинете и овцете, се държат в фермата и обикновено има големи зърнохранилища и ями за съхранение на зърно и друга храна, като излишъкът се изплаща на управляващия елит.
Земеделските общности се занимават и с търговия на екзотични предмети. Римляните ни казват, че келтите обичат виното и декоративното обзавеждане, но са си до голяма степен самодостатъчни като произвеждат керамика и метални предмети според собствените си нужди. Празниците им са социално важни – осигуряването на храна и напитки, заедно с развлечения под формата на разказване на истории и пеене – и от съществено значение за поддържане на съюзи и изпълнение на религиозни и социални задължения между кланове и семейни групи. Обикновено животът е спокоен, въпреки че сложният характер на племената понякога може да доведе до спорове и вражди. Те могат да варират от прости нападения от шепа воини, които търсят престиж, до по-дълги периоди на война, в която се пролива много кръв.
Но какви са отношенията в келтското общество?
Докато Рим е силно патриархално общество, в което се очаква жените да заемат второстепенна роля, келтите са по-егалитарни, като и мъжете, и жените са в състояние да управляват племена сами по себе си. На всички нива на келтското общество изглежда, че жените имат по-голяма свобода, отколкото в Рим, като имат по-голям избор що се отнася до партньорство с мъжете, брака, бизнеса, собствеността върху земята, както и в дома.
По ирония на съдбата римляните разглеждат равенството между половете като доказателство за „варварския“ и дълбоко примитивен характер на келтите. Според Юлий Цезар съпругите и съпрузите споделят богатството си и със сигурност има точно толкова богати погребения на мъже от британската желязна епоха, колкото и на жени. Когато през 3 век римската императрица Юлия Домна коментира независимата, свободолюбива природа на келтските жени на (за съжаление неназованата) съпруга на каледонския цар Аргентококс, британската кралица отговаря презрително, че „можем да се съюзим открито с най-добрите мъже, докато вие, римските жени, се оставяте да бъдете развратени насаме от най-гнусните“.
