Какво е Ефектът на Зейгарник и как може да ни направи по-мотивирани

Може да не сте чували за Ефекта на Зейгарник, но почти сигурно сте го изпитали. Ако някога сте лежали в леглото късно през нощта, обмисляйки недовършената работа от изминалия ден, или не сте могли да си изкарате някоя песен от главата, значи сте непознат за този психологически феномен – тенденцията ни да помним незавършените задачи по-добре от завършените.

Ефектът е кръстен на литовската психоложка Блюма Зейгарник. Докато седи във виенско кафене в края на 20-те години на миналия век, тя забелязва нещо странно: нейният сервитьор има невероятната способност да запомня поръчките на клиентите си в детайл – чак до плащането на сметките.

В лабораторията си Зейгарник решава да проучи нещата допълнително: тя поставя на група деца и възрастни редица прости задачки като да нанижат мъниста на връв, да подредят пъзел или да решават математически задачи като след тези дейности и едночасова пауза за прочистване на ума, тя моли участниците да опишат какви задачи са решавали. Съвсем просто.

Но ето го и интересното: само на половината от тях им е разрешено да довършат задачата си. И Зейгарник открива същия ефект, който бе забелязала в кафенето: хората, които са били прекъснати по време на решаването, са два пъти по-склонни да си спомнят какво са правили в сравнение с тези, които са приключили задачата си.

И така, какво стои зад ефекта? Самата Зейгарник го обяснява като проява на „психическо напрежение“ – термин, който дължи много на нейното обучение по гещалт психология и факта, че това се случва през 20-те години на миналия век. Днес психолозите смятат, че ефектът се свежда до начина, по който мозъкът ни работи с паметта.

„Ефектът на Зейгарник разкрива много за това как работи паметта“, обяснява Кендра Чери за VeryWellMind.

„След като информацията бъде възприета, тя често се съхранява в сетивната памет за много кратко време. Когато й обърнем внимание, тя се премества в краткосрочната памет“, продължава тя. „Много от тези краткосрочни спомени се забравят доста бързо, но чрез процеса на активно повторение част от тази информация може да се премести в дългосрочната памет.“

С други думи, Ефектът на Зейгарник е нещо като неволен умствен списък със задачи: задачи, които са недовършени, остават в ума ни и постоянно заемат краткосрочната ни памет, защото непрекъснато опресняваме таймера върху нея. След като те са завършени обаче, се зачеркват – спираме да се връщаме към тях, така че нашата краткосрочна памет просто ги пуска да изчезнат.

И сега като знаем какво се случва, можем да го използваме в наша полза.

„Отлагането е най-лошо нещо, когато сме изправени пред голяма задача“, пише Джеръми Дийн, изследовател по психология и автор на PsyBlog.

„Може да е, защото не знаем как да започнем или дори откъде да започнем“, казва той. „Ефектът на Зейгарник ни учи, че едно оръжие за преодоляване на това отлагане е да започнем отнякъде… където и да е.“

„Не започвайте с най-трудното, опитайте първо нещо лесно. Ако в началото просто започнете с която и да е част от проекта, вероятно после ще ви е по-лесно и с останалите“, пише той.

Други изследванията на ефекта показват и, че той е по-силен при определени обстоятелства: ние сме по-склонни да се върнем, за да завършим задача, ако знаем какво точно трябва да се направи. Както казва Ърнест Хемингуей: „Най-добрият начин да пишете винаги е да спрете, когато върви добре и когато знаете какво ще се случи по-натам. Ако правите така всеки ден, когато пишете един роман, никога няма да останете в застой.“

Ефектът на Зейгарник може да бъде особено полезен при учене. Планирането на тактически паузи във времето, което сме си отредили за четене, може да ни помогне да си припомним информация по-късно: „Много студенти може да смятат, че е най-добре да се натъпчат със знания точно преди изпита, опитвайки се да усвоят възможно най-много информация за малко време“, пише Стефани Райт за PsychCentral . „Ефектът обаче казва, че може да е по-добре да разделим времето си за обучение на по-малки сесии за по-дълъг период от време.“

Но може би най-полезно от всичко – можем да използваме ефекта, за да подобрим психичното си здраве. Когато знаем сега, че недовършените задачи ще се въртят в ума ни, докато не бъдат завършени, започваме да осъзнаваме, че всяко ново начинание – когато се предприеме преди да е завършено предното – само ще увеличи психическия ни стрес.

Така че най-добре да си направим списък със задачи и първо да се заемем с лесните.