Как възгледите ни за някои части на тялото се променят през историята

Битката между гърдите 

На 21 юни 1986 г. седем американки са арестувани за това, че са без горнища в парк в Рочестър, Ню Йорк. Те протестират срещу закон, който криминализира жените без горнища, но не и мъжете. В съда съдия постановява, че държавата е права да изисква „женската гърда да не се излага на обществени места“, защото „според стандартите на обществото… женската гърда е интимна част от човешкото тяло“. Тъй като „според стандартите на обществото“ излагането на гърдите на мъжете не е обидно, „съдията решава, че на мъжете е позволено да са без горнище. С други думи, женските гърди са обидни, а мъжките не са.

Но не винаги е било така. Мъжките зърна навремето са шокирали, колкото и женските. Всъщност било е незаконно мъжете в Америка да показват гърдите си публично. Но в началото на 30-те години мъжете на плажовете в Кони Айлънд, Уестчестър и Атлантик Сити започват да протестират като събличат ризите и горнищата на банските си. Хората им се подиграват, наричат ги „горили“, глобяват ги и ги заплашват с арест. Един магистрат ги смъмря с думите: „Всички вие, приятели, може да сте Адонисовци, но има много хора, които не искат да видят толкова голяма част от човешкото тяло на показ“. В края на десетилетието обаче „Адонисовците“ успяват да си спечелят правото да излагат мъжките си гърди.

Когато стомахът е центъра на внимание

Човек днес рядко мисли за стомаха си – горе-долу само когато го заболи. В по-ранните векове обаче анатоми, лекари и психиатри приемат стомаха наистина много сериозно. Някои дори вярват, че психичните заболявания произхождат от „епигастриалната“ област на тялото. Както твърди лекарят от края на 18 век Филип Пинел, лудостта започва в областта на стомаха, преди да се разпространи из тялото.

През този период британските лекари също се притесняват, че стомашните заболявания като диспепсия или лошо храносмилане са много „британски“ страдания. Според The ​​Dublin Penny Journal те се влошават от типичната „английска закуска от чай, захар, мляко и хляб“, която е „особено склонна към спонтанна ферментация“ в стомаха. За да бъдат излекувани, на страдащите е казано „да станете от леглото си, да оставите огнището си, да се разходите, да пояздите, да вдишате бриз, да летите към планините – направете това и ще можете да ядете препечено сирене като Уелсец“.

Изненадва ли тогава фактът, че стомашните смущения стават много по-разпространени? Те дори изпреварват „нервите“ като причина за ежедневните неволи. Причината е, че стомасите са силно чувствителни към съвременния живот: кафето, пикантните храни и консумацията на алкохол карат „изпеченият орган“ да жадува за „повече храна, отколкото може да се усвои удобно“. Проблемът е, че всъщност малко се знае за стомаха. По какъв механизъм се усвоява храната? Защо някои хора развиват язви, докато други изглеждат имунизирани срещу тях?

Как клиторът изплува от сенките

Съществува често срещан мит, че на запад клиторът е репресиран, отричан и подиграван и че женските сексуални удоволствия заемат второ място след мъжкото разнообразие. Но нещата са по-сложни. Учените и лекарите на запад често са в неведение относно анатомичните особености на клитора. Например, мнозина вярват, че клиторът е женска версия на мъжкия пенис. Тези дебати се завъртат около модела „пенис-вагина“ (на Гален) срещу модела „пенис-клитор“ (Хипократ).

Според Гален вагината е обърнат с вътрешността навън пенис. За разлика – Хипократ представя клитора като „женски фалос“. И в двата случая гениталиите на жените са версии на мъжките, но хипократовият модел позволява женско удоволствие, подобно на това на мъжете. Влагалището в модела на Гален е пасивно, а сексът е репродуктивен; в модела на Хипократ обаче клиторният оргазъм е необходим за зачеването по подобен начин, както мъжката еякулация е необходима, ако жената ще забременява. Това има големи последици за изнасилените жени: ако една жена, която твърди, че е била изнасилена, забременее, това се приема като доказателство за оргазъм. Нейното „удоволствие“, довело до оргазма, сигнализира за нейното съгласие за акта.

Дискусиите за клитора са свързани с въпросите за женското здраве. От края на 19 век до 50-те години лекарите са много по-притеснени от женската „фригидност“, отколкото от способността на жените да изпитат оргазъм. Вместо да игнорират клитора обаче, американските лекари признават важността на този орган. Още през 30-те години на XIX век на читателите на брачни наръчници е казано, че клиторът е „центърът на венериното удоволствие“.

Много лекари в Америка, Великобритания и континентална Европа дори хирургически модифицират клиторите с цел да се увеличи женското удоволствие по време на секс.

Но медицинските текстове продължават да изобразяват клитора като миниатюрен пенис. Докато втората вълна феминизъм от 70-те години оспорва подобни възгледи, посочвайки, че жлезите на клитора съдържат 8 000 нервни влакна (два пъти повече от пениса). За съжаление, дори и днес младите хора знаят много повече за пениса, отколкото за клитора.