Как мъхът излекува хиляди по време на Първата световна война
Първата световна война току-що започва и вече раните гният на бойното поле. В последните месеци на 1914 г. лекари като сър Уотсън Чейн от Кралския колеж на хирурзите в Англия отбелязват с ужас „голямото разпространение на сепсиси“ – потенциално животозастрашаваща реакция, предизвикана от инфекция. И до декември 1915 г. британски доклад предупреждава, че хилядите ранени мъже може да изхабят материала за превръзки.
Отчаяни да открият нещо, което да предпазва и стерилизира раните от инфекция, лекарите се захващат за работа. Те опитваха всичко – от напояване на раните с хлорни разтвори до създаване на превръзки, инфузирани с карболова киселина, формалдехид или живачен хлорид, с различна степен на успех. Но в крайна сметка просто няма достатъчно памук – материал, за който вече има голямо търсене за униформи и за наскоро откритата му употреба като взривно вещество.
Какво да направят Съюзниците? Двама шотландци – хирург и ботаник – имат идея: да запълнят раните с мъх.
Известен още като сфагнум, торфеният мъх вирее добре в студен, влажен климат като този на Британските острови и Северна Германия. Днес това миниатюрно растение във формата на звезда е известно с приложението си в градинарството и биогоривата, да не говорим за главната им роля при опазването на хилядолетните тресавища. Но хората също го използват от поне 1000 години за лекуване на наранявания.
В древни времена гелско-ирландските източници пишат, че воините в битката при Клонтарф са използвали мъх, за да опаковат раните си. Мъхът е ползван и от коренните американци, които облицоват детските люлки и носачи с него като вид естествен памперс. След това той се използва спорадично, когато избухнаха битки, включително по време на Наполеоновата и Франко-пруската война. Но едва през Първата световна война медицинските експерти осъзнават пълния потенциал на растението.
Сфагнум
В ранните дни на войната изтъкнатият ботаник Исак Бейли Балфур и военен хирург Чарлс Уокър Каткарт идентифицират по-специално два вида, които действат най-добре за задържане на кървенето и за подпомагане заздравяването на раните: S. papillosum и S. palustre, и двата от които растат в изобилие в Шотландия, Ирландия и Англия. Когато мъжете пишат статия в раздела „Наука и природа“ на шотландеца, разказващ за лечебните качества на мъха, те отбелязват, че той вече е широко използвана в Германия.
Полевите хирурзи са съгласни. Подполковник Сиуел от Общата болница в Александрия, Египет одобрително пише, че „той е изключително абсорбиращ, много повече от памучна вата и има забележителен дезодориращ ефект“. Експериментите в лаборатория приблизително по това време потвърждават наблюденията му: мъхът може да абсорбира до 22 пъти собственото си тегло в течност, което го прави два пъти по-абсорбиращ от памука.
Това забележително качество идва от клетъчната структура на растението, казва Робин Кимерер, професор по екология и автор на „Gathering Moss: A Natural and Cultural History of Mosses“. „20% от клетките в едно растение сфагнум са мъртви. И трябва да са мъртви, за да са празни и да могат да се напълнят с вода.“ Хората се възползват от това, за да абсорбират кръв, гной и други телесни течности.
Мъхът също има и антисептични свойства. Клетъчните стени на растението са съставени от специални захарни молекули, които „създават електрохимичен ореол около всички клетки и така клетъчните стени се зареждат с отрицателен заряд“, казва Кимерер. „Този заряд ще привлече положително заредените хранителни йони (като калий, натрий и калций).“ Докато мъхът усвоява всички отрицателно заредени хранителни вещества в почвата, той отделя положително заредени йони, които правят околната среда около него киселинна.
В блатата киселинността има забележителни консервиращ ефект и поддържа растителното разнообразие ограничено до високо специализирани видове, които могат да понасят такива тежки условия. За ранените войници това означава, че сфагнумните превръзки ще създадат стерилна среда, като поддържат нивото на pH около раната и прекъсва развитието на бактериите.
Докато войната бушува, нуждата от превръзки, разбира се, скача страхотно и мъхът осигурява суровина за все повече и повече от тях. През 1916 г. канадското дружество на Червения кръст в Онтарио предоставя над 1 милион превръзки, близо 2 милиона компреси и 1 милион подложки за ранени войници в Европа, използвайки мъх, събран от Британска Колумбия, Нова Скотия и други блатисти, крайбрежни райони. До 1918 г. 1 милион превръзки на месец се изпращат от Великобритания в болници в континентална Европа, в Египет и дори Месопотамия.
Всички са съгласни с едно: превръзките от мъх работят. Поглъщаемостта им е забележителна, не са плевели и от гледна точка на съюзниците, те са възобновяем ресурс, който расте без особени затруднения. Докато торфът под живия мъх не е нарушен, той ще продължи да се държи като гъба, така че дава възможност за повторен растеж на сфагнума.
Така че защо все още не използваме превръзки от мъх днес? Отчасти поради огромното количество труд, необходимо за събирането му.
Това е хубаво, защото истинската стойност на това растение надхвърля превръзките. Торфените зони, пълни със спагнум и други мъхове, прекарват хиляди години натрупвайки въглерод в подземните слоеве. Ако се размразят или изсъхнат има риск за натрупване на въглерод в атмосферата. И докато хората вече не ги берат за превръзки, учените се опасяват, че блатата и мочурищата могат да бъдат източени или негативно повлияни от селското стопанство и промишлеността, или торфът ще се използва за биогориво.
