Как континентите получават имената си
Първа в този списък е Африка. Има много различни теории за произхода на името на Африка. След като римляните побеждават Картаген (който е в съвременния Тунис в Северна Африка) в третата Пуническа война, те наричат новата си провинция „Африка“. Най-популярната теория за произхода на това име е, че тя е била наречена на местно племе – Афри, като „Африка“ е било женската форма на „Африкус“, което буквално означава „земя на африканците“.
Алтернативна теория, която е малко съмнителна, поради това кога името е било използвано за първи път, е, че то идва от финикийската дума „афар“, която означава „прах“. След това заедно с латинската наставка –ика, понякога използвана за означаване на „земя“, името може да означава „земя на праха“. Като се има предвид горещият пустинен климат на Северна Африка, където беше провинцията на римляните, финикийският корен се счита от мнозина за правдоподобна алтернатива на теорията на „племето афри“ за произхода на името на континента.
Какъвто и да е случаят, докато европейците продължават да изследват континента, откривайки безумните му размери, името, което римляните първоначално бяха използвали за малката си провинция, остана и целия континент стана известен като Африка.
Антарктида идва от гръцката дума „антарктике“, което буквално означава „противоположно на север“. На този континент, разбира се, се намира най-южната точка на Земята. Смята се, че Джон Джордж Бартоломей, шотландски картограф, е първият човек, използвал „Антарктида“ като име за континента. То обаче е използвано за друго място от французите преди това. През 16 век те имали колония в Бразилия под екватора, която наричали Френска Антарктика.
Азия произлиза от древногръцката дума „Ἀσία“, която е била използвана още през 440 г. пр. н. е. от Херодот в неговите „Истории“. Вероятно е обаче името да е било използвано много преди това, макар и да не се e отнасяло до целия континент, а по-скоро само за парче земя на източния бряг на Егейско море, а по-късно и за Анатолия (част от съвременната Турция).
Римляните споменавали две провинции, когато говорили за Азия: Мала Азия и Основна Азия. Приетата теория е, че гръцкото име в крайна сметка произлиза от финикийската дума „асу“, която означава „изток“, и акадската дума „асу“, която означава „да се появя, да се издигна“. По отношение на слънцето Азия би означавала „земята на изгрева“.
Terra Australis Incognita означава „непознатата земя на юг“ на латински, а слухове за съществуването на континента има още от древни римски времена. Разбира се, римляните не са разполагали с морската технология, за да достигнат Австралия и не са имали преки доказателства, че тя съществува, доколкото знаем. Когато европейците най-накрая открили континента, името „Terra Australis“ изглежда достатъчно подходящо и остава. Континентът след това често е назоваван за кратко „Австралия“ от редица ранни изследователи, но Матю Флиндерс в човекът, който лансира постоянното ползване на съкратения вариант през 1804 г. Въпреки че „Австралия“ се използва неофициално от няколко години, губернаторът Лаклан Макуери подава петиция за официалното му приемане през 1817 г. Едва през 1824 г. името официално е дадено на континента.
Капитан Джеймс Кук е изпратен да намери Terra Australis Incognita през 1772 г. Връщайки се с диаграмите на източната брегова ивица на Австралия – достатъчно големи, за да се считат за континент – решението му е отхвърлено от държавните служители, които смятат, че истинската Terra Australis Incognita е разположена по-на юг. Кук тръгва отново и става първият човек, който плава в Антарктическия кръг. Той обаче се връща, за да зареди с провизии кораба си, преди да види земя. Ако беше успял да стигне до ледовете на Антарктида, тя най-вероятно щеше да бъде кръстена Австралия вместо истинският континент Terra Australis.
Европа вероятно е кръстена на Европа – една от многото любовници на Зевс в гръцката митология. Легендата разказва, че той я е отвлякъл, след като приел формата на бял бик, и я завел на остров Крит. Трудно е да се определи етимологията на името, но една от теориите е, че то произлиза от акадската дума „еребу“, което означава „да слезеш, да се настаниш“ или от финикийската дума „ереба“, което означава „вечер, запад“. В контекста на запада, Европа може би има сходен произход с Азия. Друга версия за произхода на името е, че идва от гръцкото „еурис“, което означава „широко“ и „опс“, което означава „лице“, така че „широко лице“.
Както и с някои от другите имена на континенти, името „Европа“ също първоначално се отнася само за част от цялата земя – става въпрос за малък регион, подобно на „Азия“, който се намира в части от днешна Турция и част от Тракия.
Както повечето от нас знаят, Америка (Северна и Южна) е кръстена на Америго Веспучи. Историята, която стои зад това, обаче е малко по-интересна и доста по-малко известна. Веспучи е навигатор, който пътува към Новия свят през 1499 и 1502 г. Като добре образован човек, той осъзнава, че този Нов свят не е част от Азия, както първоначално някои са смятали. Веспучи решава да пише за своите пътешествия, а книгите му са публикувани през 1502 и 1504 г. Тъй като са и развлекателни, и образователни, тези книги за Новия свят са копирани на почти всеки европейски език.
През 1507 г. немски картограф Мартин Валдсемюлер решава да направи нова карта, която да включва и новия свят. Той и двама негови партньори учени бяха запознати с писанията на Веспучи и не знаеха за експедициите на Колумб. Така те решават да кръстят новата земя на Веспучи, като заявяват:
Но сега тези части (Европа, Азия и Африка, трите континента в географията от птолемейската епоха) са били подробно проучени, а сега като и четвърта част е открита от Америгус Веспучий (латинската форма на името на Веспучи), не виждам кой точно би могъл да възрази тази част да се нарече на Америко, който я е открил и който е човек с развита интелигентност. И така, да я наречем Америдж – тоест Земята на Америко – или Америка: тъй като и Европа, и Азия получиха имената си от жени.
Когато голямата нова карта, приблизително 2,5 метра на 1,20 метра, беше показана за първи път от Валдсемюлер тя имаше голям надпис „AMERICA“, където сега би била Бразилия. Валдсемюлер използва пътеписите на Веспучи като ориентир за своята рисунка и затова неговата карта има Южна Америка като единствената част от това ново западно полукълбо. Когато по-късно е добавена и Северна Америка, създателите на карти са запазили оригиналното име. През 1538 г. известният географ Джерард Меркатор избира да назове цялата северна и южна част на Америка като една голяма „Америка“ за цялото западно полукълбо.
