Как изследователите се справят с арктическата треска
Антарктика е локация, която примамва най-различни авантюристи от началото на XX век. Изключение не правят и почитателите от Кралското Географско общество, работещи в тандем с кралската флота. Повечето търсачи на екстремни усещания пътуват до Нова Зеландия. Корабът Дисковъри хвърля котва в неизвестните земи и капитан Робърт Фалкън Скот ще трябва да се изправи срещу ледената пустиня.
С помощта на Ърнест Шакълтън – бивш англо-ирландски търговски офицер, Скот ще трябва да навигира своя кораб в ледените води. Това е цената за влизане в историята – все още никой не е достигал толкова на юг. Първата им експедиция няма да бъде успешна, но и двамата ще постигнат рекорд през следващите 10 години, просто ще работят сами. Скот ще остане вдъхновение за всички, след като ще изгуби битката, докато Шакелтън ще оцелява цели 18 месеца, преди неговия кораб Endurance да потъне. Той умира през януари 1922 г. или преди 100 години, с което вратата към Антарктика се отваря и в следващите години дивото ще зове.
Години наред ще има само един въпрос: как авантюристите оцеляват на тези нечовешки условия? След като един човек бъде погълнат от мрака за месеци, шансовете да остане нормален, започват да се редуцират в геометрична прогресия. При това не говорим само за мрак, а за студ, клаустрофобия и страхът от неизвестното. Цивилизацията се намира на няколко хиляди километра и осъзнаването на този факт кара всеки нормален човек не просто да полудява, но и да се чуди какво го е довело именно тук.
Не може да се избяга и от студа. Дори и един член на екипажа да остане в каютата си, ледовете започват да я покриват и скоро се наблюдава така наречената каютна треска. Точно в този момент започва голямата болка по дома и нормалните температури там. Впрочем всяка температура, различни от арктическата е по-добра.
Никой не е подозирал, че ще прекара месеци в една малка каюта и скоро ще се почувства като в затвор. В рецептата винаги може да се добави и липсата на храна, депресия, песимизъм и още много други проблеми, които се сервират с удоволствие от съзнанието. Мнозина се опитват да пишат писма и си мислят, че така ще се успокоят поне малко, но на дъното на света всичко работи в обратния ред.
Дългите разходки сред леда носят и нещо повече – омраза между хората, омраза и към самия себе си. Ето защо някои авантюристи си спомнят, че са прекарвали по няколко работни дни, без да кажат и дума. Отношенията стават много трудни. Антарктика е място за мъже, но любовта също не е непозната. През изминалият век има достатъчно жени, които ще бъдат призовани в ледената пустиня. И ако един луд човек изпитва привличането към ледниците, логично е именно там да открие и своята бъдеща съпруга.
Суровият климат не може да пречупи това и понякога в базите има жени, които по някакъв магически начин наистина знаят как да успокояват и да създават уют. А това, както споделят повечето изследователи, може да бъде по-ценно и от злато. Кларънс Хеър си спомня, че когато идват тъмните месеци и ветровете свирят своята зловеща песен ден и нощ, повечето хора на борда решават да разтоварват с битки. Сблъсъците са толкова чести, че най-накрая се правят турнири, за да има нещо, което да поддържа хората живи.
Шакълтън знае за всички тези истории и точно по тази причина пълни библиотеката на кораба с най-различни книги. Кара моряците да започнат да изнасят най-различни пиеси, нарежда да се правят корабни дебати, говори за поезия и внася повече изкуство, отколкото в един малък музей. За да се улови някакъв цикъл на времето, офицерът ще създаде и журнал „South Polar Times“. Пише го по веднъж в месеца и кара екипажът да идва и да споделя различна информация за наука, истории, поеми, картинки и дори шеги – всичко е добре дошло.
Двама души на борда – Уилсън и Барни ще правят карикатури на всички на кораба и винаги ще записват своите творби под псевдоним. Понякога автори ще бъдат Немо, а друг път ще бъдат пиратски капитани.
Какво прави един мъж, когато остане сам в кабината си и няма какво да прави? Отговорът е ясен, души змията, бичува делфина и други нарицателни за мастурбацията. След вечеря или обяд, повечето моряци ще се насочат към уединение и ще се опитват да добият ендорфин.
Капитанът осъзнава, че винаги трябва да е в добро настроение, а едно подхлъзване може да превърне целия кораб в анархия. Следователно винаги има шеги, винаги има хумор и дори днес в дневниците на някои от моряците ще открием, че Шакълтън е описван като един добър и изискан джентълмен. Описват като хамелеон и спокойно може да се смеси в тълпата. Вторият най-интересен кадър на борда ще е Франк Уайлд.
Само на 27 години, той е работил около 10 години в търговския флот, но след това решава да кандидатства за военната флота. Франк иска да бъде част от приключението и се включва в екипажа на Шекълтън. Двамата имат какво да разказват и не случайно ще бъдат по-често заедно. След като поставят термометрите в планината Кратер, доброволно започват да се редуват, за да записват данните. Правят го във време, когато е студено и мрачно, но не позволяват на други да излизат.
В дневниците си Шакълтън ще признае, че е правил това, за да има повече упражнения и движение, защото в един момент дори в базата не е приятно да се седи. Колкото по-далече човек излиза от кораба, толкова по-добре започва да се чувства, защото примката около врата не е толкова стегната. Интересът на Скот за локациите около кораба ще привлече някой друг кандидат, но обикновено Шакълтън ще е най-редовен спътник. Двамата си представят как ще станат герои и фантазират как ще се срещнат с кралицата. Това също е вариант да се избяга от негативните вълни, които препускат с вятъра в ледената пустиня.
Най-вероятно точно този дневник ще вдъхнови Фритьоф Нансен да вземе само още един човек със себе си и никой повече. След като разглежда целия си екип, Нансен избира Армитаж и ще се довери на него. Армитаж знае, че ще бъде избран за експедицията до Южния полюс от самото начало и няма никакви съмнения в избора. Интересното при Шакелтън е, че той си има Скот, докато Скот ще избере още един човек, с когото да споделя повече – Едуард Уилсън. Третият в командването се оказва интелигентен и доказан кадър, а компанията му носи спокойствие на останалите. Друг позитив е, че е лекар и точно тези кадри не се срещат толкова често в Южния полюс, освен ако някой не ги доведе.
През юни, когато времето позволява по-безопасно движение. Уилсън е уведомен, че ще пътува с група на юг. По това време не се чувства добре и кандидатства на борда на „Discovery“ с идеята, че ще остане на кораба и ще може да върши своята работа. Неговото здраве не е най-стабилното към този момент. Лекарят е преживял туберкулоза и има перманентни щети върху белия си дроб. Защо Едуард е на борда? По това време няма много мераклии, които да рискуват живота си.
Има желание да изследва дивия живот, но не и да се излага на риск. Не може да откаже, но има чувството, че има много други хора, които с удоволствие могат да приемат това предизвикателство, но капитанът е категоричен. Шакълтън продължава да иска своето място в историята и точно това ще го изложи на сериозен риск. Тримата ще направят няколко пробни курса и през октомври ще тръгнат към Южния полюс, за да разширят границата. Проблемът е, че когато има трима души в експедиция, винаги има един човек, който ще спори за решения, докато са само двама – такива проблеми няма да се срещат. Поговорката често напомня, че двама са малко, а трима са много, но сред ледовете няма никаква давност.
През август започват тренировките на кучетата. Шакълтън никога не се е занимавал с такива животни и не знае как да ги укроти. Следват разправии дали изобщо да се използват или не. Животните също страдат от климата и не са в екстаз. Въпреки проблемите, най-накрая се стига до решението, че с допълнителна сила ще е малко по-лесно.
Триото се насочва към разширяването на Южния полюс, докато друга група ще вземе ски и ще се насочи към така наречения Магнитен полюс. Съществува едно златно правило – никога не се тича на Южния полюс, нито на Северния. Потта може да замръзне изключително бързо под тялото. Втората експедиция ще се окаже неуспешна. Двама души измръзват веднага. Скоро ще страдат от скорбут, който води до слаби мускули, загуба на зъби, болки в ставите и най-накрая завършва със смърт.
Днес знаем, че това заболяване се активира при липсата на витамин C, но преди век няма никаква информация. Групата оцелява, защото се връща бързо и здравите хора ловуват пингвини и тюлени, като месото им се оказва много животворно в средата на нищото. Шакълтън и компания също ще успеят да се върнат. Впрочем този капитан няма да се откаже никога.
Последното пътешествие ще коства живота му. Шакълтън отказва да премине медицински тестове, не слуша абсолютно никого и отново се качва на кораба. С пристигането си в Рио де Жанейро, здравето се влошава и според някои лекари, капитанът е преживял сърдечен удар. Отказва да получи медицинска помощ. На следващият ден ще бъде прегледан и ще бъде посъветван да остави алкохола. Минути след напускането на лекаря от каютата, Ърнест Шакелтън е поразен от още един удар, този път е неговият последен.
