Как изчезва тасманийският тигър
Едва ли човек подозира колко изчезнали видове животни, някога са обитавали света. Чували сме легенди за тасманийския дявол и в момента можем само да гадаем дали това същество е успяло да продължи вида си, докато всички останали са се опитвали да постигнат някакъв значителен успех. Според изследванията има един вид – Thylacinus cynocephalus, който сме изгубили преди повече от 100 години. Експертите подозират, че последният тасманийски тигър е умрял през далечната 1936 г. в клетка в зоо парк в Австралия.
Според някои изследователи, животното обаче е забелязан в дивото, следователно все още има някаква надежда. Самата техника за регистриране на изчезнал вид се прилага доста трудно и кратко и не винаги може да провери дали наистина едно животно вече не обитава своя хабитат. Според Рик Шварц, тасманийският тигър е изчезнал през 30-те години, но от тогава има някои твърдения на хора, които са забелязали хищника в природата.
Какво обаче представлява това животно. Нека започнем с факта, че това не е тигър и най-вероятно европейците са дали това име заради чертите по тялото му напомнйки на добре познатата котка. Според повече хора, тасманийският тигър прилича повече на средно голямо, късокосместо куче със сериозно количество линии по тялото, предимно в задната част до опашката. Последната била силна и здрава в началото, а към края изтънява и напомняла много за опашката на кенгуро. Колонизаторите наблюдавали това животно и го описват като светло кафяво до жълто кафяво, а линиите често са тъмно кафеви. Теглото му е между 20 и 32 килограма, а дъжината на тялото е от 102 до 127 сантиметра, като опашката добавя още 51-61 сантиметра. От земята, хищникът се издигал до 60 сантиметра.
Лапите са сравнително големи и нямат нищо общо с кучешките, те са широки, а предните служат повече като ръце, съдейки по захвата, който са оставяли в пясъка и следите. Сякаш лапите се свиват, за да копаят, а не да стъпват, което дава значителна скорост при тичане или хлъзгави повърхности. С пристигането на европейците на остров Тасмания, дивите животни били обвинявани за смъртта на овце и други домашни животни. Правителството се опитва да намали популацията и с това обрича тасманийския тигър на изчезване. Последното животно е застреляно от фермера Уилфред Бати, докато неговите събратя са обречени на смърт в зоо парка.
Снимка: By Baker; E.J. Keller. – Report of the Smithsonian Institution. 1904from the Smithsonian Institution archives. Published exampleother information: [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58331
През 1937 г. започват да се издирват последните представители на тази порода, но за съжаление такива не са открити. Изследователите попадат само и единствено на стъпки по река Джейн и там правят гипсови отливки, запазвайки спомена за уникалното същество. Макар и ново търсене да не е правено, през 80-те години на миналия век група туристи успяват да наблюдават тасманийски тигър, при това отблизо в Западна Австралия. Друга следа е фактът, че често изследователите откриват обезглавени кенгурута, които са основното меню на тигъра. Трудно е да се прецени дали средностатистически човек може да оцелее срещу тасмансийски тигър.
Хищникът не може да развива сериозни скорости, но двете челюсти могат да се отварят до цели 80 градуса. Този вид практически разполага с вълчи капан за уста, покрита в здрави и силни остри зъби, цели 46 на брой. Освен това движението му при висока скорост напомня повече на подскачането на кенгуру, отколкото на тичане. Задните крака са достатъчно силни, за да му позволят да се изправи и да запази баланс. Тъжно е да разберем, че толкова уникално животно е успяла да обикаля свободно територията си, при това преди повече от 3300 години, на колкото са рисунките открити в пещерите в Западна Австралия през 90-те години на миналия век.
Тасманийският тигър е нощно животно, което през деня се пази от жегите, търсейки убежище в малките пещери. То избягвало други индивиди и предпочитало да живее в сянка, а най-много се плашило от хора и винаги се стремяло да е е далече от тях. Освен кенгурута, в менюто можем да открием птици, други дребни бозайцини и дори опосуми. Много по-късно става ясно, че изборът на хищника е предимно дребни животни, защото няма силата да влачи повече от 5 килограма. Благодарение на украсата си, тигирът може да се промъква или да дебне в засада своята плячка, понякога би ловувало със семейство.
И до днес няма категорично мнение дали тигърът е успял да оцелее и се крие активно от хора или просто мнозина се надяват, че са успели да го зърнат отново. Това предстои да разберем в следващите години.
Заглавна снимка: By Unknown photographer – http://cas.bellarmine.edu/tietjen/images/Tasmainian_wolf.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4384373
