Как един ТВ водещ помогна да се създаде недостига на тоалетна хартия

Гари ВанденБерг, помощник-управител на магазина за хранителни стоки Пигли Уиглил в Апълтън, Уисконсин, е свикнал да посреща желанията на клиентите си и да се грижи всички да си тръгнат доволни. Но през декември 1973 г. е изправен пред странна ситуация.

В магазина му свършва тоалетната хартия. И то бързо.

Клиентите грабят рулата от рафтовете по-бързо, отколкото Гари смогва да зарежда. Една жена му казва, че е дошла да купи 10 пакета. Ръководството на магазина решава да утрои нормалната си поръчка. Но това също не стига и Пигли Уигли е – необяснимо – обсаден от хора, които се запасяват с важната салфетка.

Само няколко дни по-късно тази местна епидемия се превръща в национален проблем. И за всичко е виновен телевизионния водещ Джони Карсън.

През 1973 г. Съединените щати започват да свикват с нямането: цените на петрола бяха скочили поради ембарго; фондовият пазар се сриваше…

В разгара на това Харолд Фройлих – републикански конгресмен от гъсто залесения осми окръг на Уисконсин – започва да получава оплаквания от избирателите си, че целулозната хартия става все по-трудна за намиране. Приблизително по същото време Фройлих забелязва и някои новинарски съобщения за подобен недостиг в Япония. Той разследва въпроса и стига до извода, че източникът на тези твърдения са компании, които изнасят повече целулозна хартия от Съединените щати, за да избегнат федералните такси за вътрешни продажби.

Вярвайки, че това може да доведе до сериозен недостиг на всякакъв вид хартия, конгресменът издава съобщение за пресата на 16 ноември 1973 г. – но малко новинарски издания му обръщат някакво внимание. Тогава Фройлих открива, че Националният център по покупките на федералното правителство не е успял да осигури нормалния си брой оферти за доставка на тоалетна хартия за четири месеца, предназначена за войници и държавни служители. Тогава той издава второ прессъобщение на 11 декември, като то се фокусира повече върху потенциала за недостиг не само на хартия, но и на единствения потребителски продукт, без който никой американец не може да живее: „САЩ може да се изправят пред сериозен недостиг на тоалетна хартия в рамките на няколко месеца“, пише той. „Надяваме се, че няма да се наложи да издаваме купони за тоалетна хартия… това въобще не е за смях.“

Намерението на Фройлих беше да привлече внимание към това, което той възприема като промишлен проблем, като посочва недостиг, който ще засегне всяко домакинство в страната.

И усилието му дава резултат – новинарските медии започват да отразяват историята по телевизията и в печата. Но в хода на разпространението на новина, колкото повече новинарски емисии я отразяват, толкова повече думи като „потенциално“ се губят и изпускат.

Така настава паника все едно кризата се случва в момента и почти веднага потребителите започват да купуват цели пазарски колички тоалетна хартия от страх, че скоро може да няма.

На 19 декември, приблизително седмица след второто и по-страшно предупреждение на Фройлих, водещият на „Tonight Show“ Джони Карсън споменава историята в своя монолог. „От всички дефицити, които имаме в момента… има недостиг на бензин“, казва той. „Знаете ли какво още изчезва от рафтовете на супермаркетите? Тоалетна хартия! Ха, ха, ха! В добрите стари Съединени щати има остър недостиг на тоалетна хартия. Трябва да спрем да пишем върху нея. Но аз Искам да ви кажа, че нещата са сериозни. Преди малко видях реклама, където госпожа Олсън [героиня от реклама за кафе] минава по улицата с пазарска чанта и една домакиня й казва: „Забравете кафето, дайте ми пазарската чанта.“

С аудитория от около 20 милиона зрители, тази част от монолога на Карсън активира паника в националните вестници и рафтовете с ролки в магазините се опразват мигновено. Един супермаркет в Сиатъл поръчва 21 пакета, но получава само 3, което добавя към истерията. Една жена казва, че е поискала тоалетна хартия вместо подаръци за рождения си ден. Някои магазини се опитват да поставят ограничения от 2 до 4 ролки на клиент. Други повишават цените от 39 на 69 цента на ролка. В процеса, други хартиени продукти като салфетки и чаши също са в недостиг. Има дори слухове, че се е появил черен пазар на тоалетна хартия, където дилъри предлагали ролки с огромна надценка.

„Свикнала съм да мога да ходя, когато си искам, но изведнъж си мисля, че ще трябва да започна да ограничавам този навик“, казва една жена.

Колкото повече тоалетна хартия се изкупува, толкова повече има клиенти, които не успяват да си набавят и съответно остават убедени, че наистина има недостиг. Фройлих наистина се оказва прав за кризата – само дето той беше този, който неволно я предизвиква.

Лудостта продължава през 1974 г., но в крайна сметка потребителите разбират, че опасенията на политика просто не се материализират. Уважаваният телевизионен журналист на CBS Уолтър Кронкайт призовава за спокойствие в новинарската си емисия и излъчи кадри от компанията Scott Paper, които показват, че тоалетната хартия излиза от фабричната линия без забавяне. Дори самият конгресмен се отказва от коментарите си, въпреки че третото му съобщение за пресата не получава почти никакво внимание.

Когато се завръща от ваканцията си, Карсън се чувства длъжен да се извини. „Никога през целия си живот в развлекателния бизнес не съм искал да бъда запомнен като човека, който създаде фалшив страх от липса на тоалетна хартия“, казва той на зрителите. „Просто попаднах на новината от вестника и я преувеличих донякъде… няма недостиг.“ Фурорът скоро отшумява.

Странно, но това няма да е единственият скандал на Карсън, в който участват тоалетни. През 1977 г. водещият успява да спечели дело срещу Ърл Бракстън, бизнесмен от Мичиган, който продава преносими тоалетни под фраза, която е позната на зрителите от „Tonight Show“ – Ето го Джони.