Как е изглеждал краят на динозаврите
В Северното полукълбо сезонните цветя току-що са започнали да цъфтят, дърветата напъпват, а рибите започват да търсят храна. Сезонът е ранна пролет, а периодът е Креда – преди 66 милиона години, само мигове преди широк 11 километра астероид да удари Юкатан с невъобразима мощ. Няколко часа по-късно повечето животи в радиус от 5000 километра ще бъдат мъртви, убити от отломки, изгорени живи или отровени.
„Звучи грубо, но ако сте били на открито, а не под земята или под водата, сте мъртви, няма как“, казва Мелани Дюринг, изследовател, който изучава смъртта на динозавъра в университета в Упсала в Швеция.
Polyodontidae
Използвайки вкаменелости от Polyodontidae и есетра, открити в съвременна Северна Дакота, Дюринг показва, че астероидът е ударил Земята в началото на пролетта, в скорошно проучване, публикувано в Nature. Катастрофата идва точно когато животните се излюпват и растителността цъфти, незабавно убивайки следващото поколение. А онези, които първоначално не умират от удара, скоро ще паднат под тежестта на глада.
„В този момент хранителната верига се срива и всичко, което оцелява след първия удар на астероида, започва да огладнява“, казва Дюнг.
Сателитна снимка на полуостров Юкатан, където пада метеорита
Земята е на грешното място, в грешното време
Екипът на Хиринг използва модели на растеж, подобни на пръстените по дърветата, за да разпознае на какъв етап от своя жизнен цикъл са били рибите по време на тяхната преждевременна смърт. Екипът използва мощни рентгенови скенери, за да види растежа на костите и броя на костните клетки, за да определи дали рибата е яла.
И двата вида търсят по-голямата част от храната си през пролетта и лятото, но все още не са достигнали своя пиков летен размер. Отломки, открити в хрилете им, показват, че те вероятно са умрели в резултат на тайфун с размерите на континент около час след като могъщият астероид Чиксулуб се удря в Земята.
Мястото на удара е зона, където земята е съставена от гипс с високо съдържание на сулфати, и затова се изхвърлят токсични газове в атмосферата, което бързо отравя цялата планета. Дюр казва, че ако астероидът бе ударил осем минути по-рано или по-късно, той би ударил Атлантическия или Тихия океан поради въртенето на планетата, и следователно глиненото океанско дъно би било много по-малко реактивно. Но благодарение на сярата, 3/4 от съществата на Земята – включително динозаври, птерозаври и както летящи, така и морски влечуги – бързо изчезват.
След първоначалната смърт и разруха, атмосферната сяра причинява 30-годишен период на охлаждане. Повечето от видовете, които оцеляват, намират някакъв вид подслон. Това важи за костенурките и крокодилите, които остават живи и след Креда.
Също така е вярно, че много от представителите и на двата вида са оцелели в южното полукълбо, казва Дуринг, където вече е есен и вероятно са си намерили място за през зимата. Те лесно биха могли да живеят под земята по време на „ядрената зима“ в небето отгоре.
„Не мисля, че това е съвпадение“, казва тя.
Много елементи на планетата ни влошават бедствието и го правят още по-смъртоносно, казва Наталия Ягиелска, палеонтолог от Университета в Единбург, която не е участвала в изследването.
„Мащабът на разрушителност на астероида е подчертан и това изследване добавя към него, изтъквайки неблагоприятното време на сблъсъка – сезона на чифтосване и излюпване в северното полукълбо – което има катастрофален допълнителен ефект в близко бъдеще“, казва тя.
Едва сме започнали да разбираме последствията на най-голямото природно бедствие на Земята. Защо динозаврите са измрели, а бозайниците са започнали наново, например? Това изследване ни казва много за удара, който заличи 76% от целия живот на планетата. Не е красиво, но запалва учени като Дюринг и ги кара да открият още.
„Можем да разберем от злополучната риба, че краят наистина е бил ужасен“, казва Ягелска. „Сферулите (малки сфери), заключени в хрилете на животното след удара, го правят още по-интересно, макар и събитието да е ужасяващо. Гледаме историята, замръзнала в камък“, казва тя.
