Как детската травма променя хормоните и живота ни

Излагането на травматични преживявания в детска възраст може да има отрицателно въздействие върху развитието на мозъка, когато той е най-уязвим. Случаите на малтретиране в детска възраст са по-чести от разкритите; консервативните оценки показват, че над 45 000 деца в Австралия са изложени на малтретиране през 2015 и 2016 г. Неблагополучията в детството могат да включват преживявания като емоционално, физическо и сексуално насилие, пренебрегване и внезапна загуба на родител или настойник.

Ранните травми са основен рисков фактор за развитието на психологически и поведенчески проблеми по-късно в живота. У такива деца се наблюдават по-високи нива на депресия, самоубийство, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство и агресивно поведение при възрастните, които са преживели малтретиране в детството си.

Травматичните детски събития също допринасят и за повишена употреба на наркотици и развиване на зависимости. Замесването с наркотиците започва на много по-млада възраст при тези, които са преживели травми. Излагането на стресови събития в детството може да увеличи въздействието на стресовите събития и занапред през целия живот. Добавете развод или силна безработица на родителите към детската травма и човек вече има по-голяма вероятност да развие психологически разстройства или зависимост.

Но не всички деца, които изпитват ранен житейски стрес след това развиват психични заболявания. Изглежда как се справяте със стресовите преживявания не се влияе само от предишния ви опит, но и от гените ви, способност за справяне със стреса и мозъчната регулация. Химикалите в мозъка като кортизол и окситоцин са важни за стреса и контрола върху емоциите.

Какво представлява окситоцинът?

Окситоцинът е хормон, естествено произведен от мозъка. Той често е наричан „хормон на любовта“, тъй като насърчава общителността, емоционалната регулация и връзките между майка и дете, както и между романтични партньори. Количеството окситоцин в мозъка варира от човек на човек. Жените и мъжете се различават по производството на окситоцина, но той е важен при ежедневното функциониране за всички хора. Вариациите в гена на окситоцина съответно влияят върху това как реагираме на стреса.

Факторите на околната среда също могат да повлияят на развитието на окситоциновата система, която започва да се развива в утробата и продължава да се развива след раждането. Критични промени настъпват по време на кърмачеството, детството и юношеството, въз основа на нашия житейски опит. Положителните или отрицателните преживявания в началото на живота могат да оформят окситоциновата система.
Излагането на възпитание и любящи родители може да допринесе за нормалното развитие на тази система. Излагането на несгоди, като стрес или заболяване, може да повлияе неблагоприятно върху развитието и функционирането на тази система и окситоциновите рецептори.

Въздействието на стреса в началото на живота

Изследвания върху гризачи ни показват как развитието на окситоциновата система се променя от ранната травма. Ранният стрес променя нивата на окситоцин в хипоталамуса и амигдалата, които са важни мозъчни региони, съответно в производството на хормона на любовта и регулацията на емоциите. Дори функционирането на окситоциновия рецептор се променя след ранна травма в живота.

Подобни промени са видими и при хора, изложени на детска травма. Жените, които са изложени на малтретиране като деца, показват намалени нива на окситоцин по-късно в живота, както и мъжете, които са преживели детски стрес. Нивата на окситоцин също са по-ниски при деца, отгледани в небрежни условия, показват изследвания в румънски дом за сираци.

Тези дълготрайни промени засягат поведението на по-късен етап. Излагането на трудности в ранната част от живот увеличава безпокойството и депресивното поведение при гризачите, което трае и до зряла възраст. Изследванията показват как ранният жизнен стрес може да повлияе на развиващата се система на окситоцин, което води до по-голяма податливост към развитие на зависимост от наркотици и намалена способност за справяне със стреса.

От своя страна, добре регулираната система за отделяне и приемане на окситоцин може да доведе до по-голяма устойчивост срещу прекомерна употреба на наркотици и пристрастяване. Проучванията върху животни показват, че хормонът може да повиши положителното чувство от създаване на социални връзки, да намали ефекта на наркотиците, да намали тревожността и да подобри управлението на евентуални стресори. Но все още се нуждаем от повече изследвания с хора.

Ранните стресови фактори влияят не само на окситоциновата система. Редица други системи, които работят с окситоцин, също се променят, като важни невротрансмитери и стрес системата. Това води до промени в начина им на взаимодействие и допринася за промени и в самата окситоциновата система и в крайна сметка поведението.

Тъй като окситоцинът участва критично в емоционалната регулация, разбирането как се развива неговата система и как може да бъде засегната в началото на живота ще ни помогне да разберем как ранните несгоди могат да имат дълготрайно въздействие върху психичното здраве.