Как дългите полети ни влияят и какво можем да направим

| от |

Чувствали ли сте се някога като мумия, когато излезете от дълъг полет? Вероятно ви липсва влага.

Това е така, защото влажността на въздуха в самолета е изключително ниска. Въздухът, който циркулира в кабината, е много по-сух от прекрасният морски курорт, към която вероятно сте се отправили, тъй като е взет от въздуха навън, който е доста сух на такава голяма височина. Така може да се окажете със суха кожа, устни, нос и очи.

Макар че може да предизвика известно неудобство, ниската влажност на въздуха в самолета няма да ви дехидратира в клиничния смисъл на думата; според британската служба за гражданска авиация загубата на течности по време на 8-часов полет е само около 150 милилитра.

Можете също така да се дехидратирате по-общо, ако не пиете достатъчно вода или пиете много напитки, които ви карат да пишкате повече, като алкохол и кафе/чай. Това може да доведе до замайване, умора и главоболие – кото не е приятно, особено когато слезете от самолета и се озовете на ярката слънчева светлина и изгарящата жега.

За да не се чувствате като стафида, се придържайте към вечния съвет за хидратация – пийте много вода. Най-вероятно спокойно можете да си точите от чешмата в хотела, а не да купувате.

Няма да ви казваме да не консумирате алкохол по време ваканцията си, но честно казано е само във ваш интерес да не прекалявате.

Що се отнася до кожата и устните, ползвайте до насита овлажняващи кремове и балсами. Същото важи и за продуктите за нос и очи.

Legs-and-heels

Друг потенциален страничен ефект от пътуването със самолет на дълги разстояния е образуването на кръвни съсиреци в краката, известни като дълбока венозна тромбоза (ДВТ). Правилно предполагате, че рискът от поява им не се увеличава от самия престой във въздуха, а най-вече от обездвижването за дълъг период от време.

Когато седим в едно положение твърде дълго, притокът на кръв във вените на краката може да се забави, което може да увеличи вероятността от образуване на съсирек, като според едно проучване колкото по-дълъг е полетът, толкова по-вероятно е това да се случи.

Въпреки че като цяло вероятността за поява на подобно нещо е малка, скорошна операция или раждане на дете, бременност, хормонозаместителна терапия или противозачатъчни с естроген, както и фамилна обремененост с кръвни съсиреци също могат да повишат риска.

Най-простото нещо, което човек може да направи е да се движи: станете и се разхождайте в самолета колкото е възможно повече и се уверете, че има достатъчно място за краката, за да смените позицията си на седене. Има дори упражнения, които можете да правите и които ще ви помогнат, дори и да сте седнали.

За хората, които вече са изложени на риск от образуване на съсиреци, здравните специалисти могат да препоръчат и специални чорапи, които помагат за подобряване на притока на кръв.

Ако все пак се образува съсирек, той често може да изчезне от само себе си, без някой да разбере, че е там. Когато случаят не е такъв, има някои основни предупредителни признаци, за които можете да следите след полета: подуване на крака, глезена или прасеца; зачервена или обезцветена кожа; и усещане за по-топла кожа при допир. Ако някой има някой от тези симптоми, трябва да се обърне към медицински специалист.

Reloxos no Parque do Pasatempo, Betanzos edit

Следващият симптом е по-скоро след дългия полет, отколкото по време на него, но тъй като може да бъде доста опасен, определено си заслужава да бъде споменат – т. нар. джет лаг.

Колкото повече време прекарвате в самолета, толкова по-вероятно е да прекосите няколко часови зони. Когато се приземите, се получава разминаване между вътрешния часовник на тялото ви – циркадния ритъм – който е настроен на домашната ви часова зона, и тази, в която сте.

Разбираемо е, че на организмът не му харесват такива неща и може да се стигне до нарушен сън, отпадналост през деня, стомашни проблеми, проблеми с паметта и концентрацията.

Макар че това е временно преживяване, не е задължително да прекарвате първите няколко дни от почивката си, чувствайки се зле. В същото време не може да бъде избегнато напълно, но има поне няколко неща, които могат да се направят, за да се опитате да го направите по-малко интензивно.

При по-дълги пътувания често се препоръчва да отделите няколко дни преди да заминете, за да може тялото ви да се адаптира към новата часова зона. Това означава да си лягате поне един час по-късно от обичайното, ако пътувате на запад, и поне един час по-рано, ако пътувате на изток.

Що се отнася до най-добрия подход към съня, опитът да се наспите в самолета може да помогне, ако при кацането ще бъде нощ. Ако обаче кацате през деня, най-добре е да останете будни, за което може да помогне стратегическото изпълнение на упражнения или, разбира се, кафе.

Когато най-накрая си легнете, не забравяйте да настроите аларма за сутринта – нещо, което традиционно не бихме искали да правим по време на почивка, но ще помогне да не спим пък прекалено много, което може да влоши проблема. Освен това ще няма да пропуснете шведската маса на закуска, където хапването на по-малка порция храна може да предотврати стомашните проблеми.

 
 
Коментарите са изключени за Как дългите полети ни влияят и какво можем да направим

Повече информация Виж всички