Историята на плажа: От място на смърт до място на здраве
От древността до 18-ти век, плажът буди страх и безпокойство във въображението на хората. Крайбрежният пейзаж е синоним на опасна пустиня, защото там стават корабокрушенията и различни бедствия включително и библейският потоп, а в класическата митология гневът на океана е основна тема и съответно плажът е носител на нещастия. Сълзи текат по бреговете на Омир, докато чудовища дебнат в прибоя. „С малки изключения“, пише Ален Корбин, професор по съвременна история в Сорбоната „класическият период не познава никое от очарованията на морските плажове, емоцията да се изкъпеш във вълните или удоволствията от престоя в морето.“
Призраците на чудовищата Левиатан и Кракен придават на плажа заплашителна аура, заедно с истинските опасности, които пристигат на брега: пирати и бандити, кръстоносци и колонизатори, Черната смърт и едрата шарка. Нищо чудно, че третият кръг на Данте е изпълнен с пясък. В западната литература бреговата линия служи като граница, а плажът е символичния край на познатото.
Как тогава плажът се трансформира от опасно място в предпочитана дестинация за почивка?
Популярен викториански курорт
Модерният поглед върху плажа като място за здраве, хедонизъм и отдих, идва с възхода на градското, индустриално общество. Европейското „откритие“ на плажа сочи как човешките представи за околната среда се променят с течение на времето – с реални последици за самата околна среда навсякъде по света.
Около средата на 18 век, според Корбин, европейският елит започва постепенно да открива лечебните качества на чистия въздух, упражненията и плуването. Особено във Великобритания, която е дом на индустриалната революция, аристократите и интелектуалците се грижат съзнателно за собственото си здраве и хигиена. Те разглеждат работниците, чийто брой се множи във фабрики в новите индустриални градове, като закалени чрез труда. За сравнение, горните класове изглеждат крехки и фини, защото им липсват физически усилия – и така лесно могат да бъдат надвити от работническата класа. Така представата за морето като за почивка се затвърждава. Лекарите предписват плуване в мразовити води за ободряване и оживяване.
Първият морски курорт се открива на източния бряг на Англия в малкото градче Скарбъроу близо до Йорк. Следват и други крайбрежни места, които се грижат конкретно за нарастваща клиентела от плажуващи, търсещи лечение за редица състояния като меланхолия, рахит, проказа, подагра, импотентност, туберкулозни инфекции, менструални проблеми и „истерия“. В нещо като по-ранна версия на днешната уелнес и спа култура практиката на къпанията в морето започва да става популярна.
„Лято“, от Хоакин Сорола
Корбин обръща внимание на изкуството, поезията и пътеписите, както и на медицинските и научните изследвания, за да покаже как усещанията за романтика подпомагат този процес. Започвайки от Кант и Бърк, най-различни хора възхваляват природата за нейната сила да поражда страхопочитание и ужас. Романтични писатели и художници от началото на 19-ти век добавят емоция и чудо към акта на разходка по плажа или гледането на приливите и отливите. Крайбрежният пейзаж, някога опасен и смъртоносен, се превръща в място за трансформации, където човек да се потопи в природата. Плажът държи обещанието за самооткриване. От брега У. Търнър и Каспар Дейвид Фридрих рисуват грапави гледки с интензивна изразителност, създавайки нова живописна тема: морският пейзаж.
Проследявайки този забележителен обрат, „непреодолимото събуждане на колективно желание за брега“, Корбин заключава, че до 1840 г. плажът е нещо ново за европейците. Това става място за консумация от човека; търсено „бягство“ от града и злобата на съвременния живот. Възходът на влакове и туризма улеснява този културен и търговски процес. Пътуването става достъпно и лесно. Семействата от средната класа излизат на брега във все по-голям брой. В жаргона на моряците, „на плажа“ – преди значещ бедност и безпомощност или че някой е закъсал или изоставен – сега вече означава здраве и удоволствие. Терминът „ваканция“, използван някога за неволно отсъствие от работа, сега е желана (и желателна) почивка.
„За добро и лошо“, именно британците дават модерен туризъм на света, пише Джон К. Уолтън, историк и автор на „The British Seaside: Holidays and Resorts in the XX century“. Подобно на „фабричната промишленост, парната мощ, съвременните транспортни средства и други новости на индустриалната революция“, морският курорт е британска стока, която произхожда от крайбрежните градове Скарбъроу, Маргейт и Брайтън. През 1800 г. феноменът си проправя път из цяла Европа до Нормандия, Югозападна Франция, Италия, части от Скандинавия и Северна Германия, носейки със себе си култа към здравето и общителността. В „Buddenbrooks“, междупоколенческия епос на Томас Ман, морските събирания на героите в Балтийския регион изглеждат толкова елементарни и естествени, колкото скалите на брега. Но и обратното беше вярно: Европейските плажове от 19-ти век и хората, които ги посещаваха, са преобразени от този прилив на промяна. На Балтийско, Адриатическо, а по-късно и на Средиземноморието и Атлантическия океан пристигането на плажуващите маси прекроява пейзажа, преконфигурира старите градове и дори създава нови. „Sandition“ на Джейн Остин – нейният последен, незавършен роман – сатиризира модния плажен град със своята възвишена брегова линия като капиталистическо изчадие; краят на нормалния живот в традиционна риболовна общност.
„Това се случи на етапи“, казва Джон Джилис, професор по история от университета в Рутгерс и автор на „Human Shore: Seacoasts in History“. „Морският бряг премина от източник на храна и там, където пътуванията започват и завършват, до място за забавление и отдих. В крайна сметка стигнахме до остров Кони и спортната страна на плажа: сърф и т.н.“ Проблемът с всички тези неща, обяснява Гилис, е, че „плажът е популяризиран като не-място. Той е денатуриран дори докато същевременно е представян за най-чистият израз на природата.“ В Европа плажът навлиза в колективното въображение като бягство; отстъпление от модерността. Той е създаден „от нищото“, но става своеобразен център на човешката дейност. „Нищо не е по-велико от морето“, пише Уолтър Бенджамин през 1930 г., подчертавайки безвремието и универсалните му качества. Привлекателността на плажа лежи в тази девствена пустота; липса на история и „усещане за място“. „За разлика от провинцията“, обяснява Жан-Дидие Урбейн, професор по социология в университета Париж-Декар и експерт по туризма, „плажът не е толкова място на връщане, колкото място на ново начало… То е tabula rasa, чиста дъска, абстракция.“ Тези съвременни значения лишават брега от собствената му вътрешна стойност, казва Гилис. Последиците за околната среда са тежки.
