История на пушенето: Тютюн, канабис, опиум

Историята на тютюнопушенето датира от 5000 г. пр. н. е. и започва като част от шамански ритуали. Много древни цивилизации, като вавилонците, индийците и китайците, горят тамян като част от религиозните ритуали, както и израилтяните и по-късните католически и православни християнски църкви. Пушенето в Америка вероятно произхожда от церемониите по гoрeне на тамян ot шаманите, но по-късно е прието за удоволствие или като социална дейност. Пушенето на тютюн, както и различни халюциногенни наркотици, се използва за постигане на транс като начин за създаване на контакт с духовния свят.

Вещества като канабис, рибени карантии, сушени змийски кожи и различни пасти се налагат около пръчиците тамян от поне 2000 години. Опушването (дхупа) и огнените дарения (хома) се предписват в Аюрведата (система за грижа за здравето с корени в Индия) за медицински цели и се практикуват от поне 3000 години, докато пушенето дхумрапана (буквално „пиене на дим“) се практикува от поне 2000. Преди съвремието тези вещества се консумират през тръби, със стъбла с различна дължина.

Пушенето на канабис е често срещано в Близкия изток преди пристигането на тютюна и е в началото на едно популярно колективно социално действие – пушенето на наргиле. Пушенето, особено след въвеждането на тютюна, е съществен компонент на мюсюлманското общество и култура и се интегрира във важни традиции като сватби и погребения и се интегрира в архитектурата, облеклото, литературата и поезията.

Пушенето на канабис е внесено в Субсахарска Африка през Етиопия и източноафриканското крайбрежие от индийски или арабски търговци през 13 век или по-рано и се разпространява по същите търговски пътища като тези, по които идва кафето, произхождащи от планинските райони на Етиопия. Пуши се в протолули от тръби от калабаш с купички за пушене от теракота – очевидно етиопско изобретение, което по-късно е пренесено в източна, южна и централна Африка.

Сведенията от първите европейски изследователи и конквистадори, стигнали до Америка, разказват за ритуали, при които местните свещеници пушат до толкова висока степен на опиянение, че е малко вероятно ритуалите да са ограничени само до тютюн.

Популяризиране

През 1612 г., 6 години след заселването на Джеймстаун, Джон Ролф се твърди, че е първият заселник, който успешно отглежда тютюн като култура за продан. Търсенето бързо нараства, тъй като тютюнът, наричан „златния плевел“, съживява компанията Virginia от нейните неуспешни експедиции в търсене на злато в Америка. За да отговори на изискванията на стария свят, тютюнът се отглежда скорострелно, бързо изчерпвайки земеделската земя. Това става стимул за преместване на запад в непознатия континент, а също и за разширяване на производството на тютюн.

Французин на име Жан Нико (от чието име произлиза думата никотин) въвежда тютюнa във Франция през 1560 г. От Франция тютюнът се разпространява в Англия. Първият доклад, който документира потребата на растението, говори за английски моряк в Бристол през 1556 г., който е видян да „изпуска дим от ноздрите си“. Подобно на чая, кафето и опиума, тютюнът е само едно от многото упойващи вещества, които първоначално се използват като форма на лекарство. Тютюнът е въведен около 1600 г. от френски търговци в днешните Гамбия и Сенегал. В същото време пътници от Мароко докарват тютюн в районите около Тимбукту, а португалците пренасят стоката (и растението) в Южна Африка, установявайки популярността на тютюна в цяла Африка, до 50-те години на 17 век.

Скоро след въвеждането му в Стария свят тютюнът става обект на чести критики от държавни и религиозни лидери. Мурад IV, султан на Османската империя (1623–40), е сред първите, които се опитват да забранят пушенето, като твърди, че то е заплаха за обществения морал и здраве. Китайският император Чунчжън издава указ за забрана на тютюнопушенето две години преди смъртта си и свалянето на династията Минг. По-късно манджурските владетели от династията Цин ще обявят тютюнопушенето за „по-ужасно престъпление, отколкото дори пренебрегването на стрелба с лък“. В периода Едо в Япония, някои от най-ранните тютюневи плантации са виждани от шогуна като заплаха за военната икономика, като позволяват на ценни земеделски земи да отидат за отглеждане на наркотици за отдих, вместо да се използват за засаждане на хранителни култури.

Религиозните лидери често са сред онези, които смятат пушенето за неморално или откровено богохулно. През 1634 г. патриархът на Москва и цяла Рус забранява продажбата на тютюн и проклева мъже и жени, които я пренебрегват, да им се разцепят ноздрите и да бъдат бичувани по гърбовете, докато кожата им се отлепи. Западният църковен лидер папа Урбан VII също осъжда пушенето в папска була от 1590 г. Въпреки многото съгласувани усилия, ограниченията и забраните са почти повсеместно игнорирани. Когато с Джеймс VI, заклет антипушач и автор на „A Counterblaste to Tobacco“, се опитва да ограничим новата мода, като прилага огромното увеличение на данъка от 4000% върху тютюна през 1604 г., това се оказва провал, тъй като Лондон има около 7000 тютюневи търговци до началото на 17 век. По-късно управниците осъзнават безполезността на забраните за пушене и вместо това превръщат търговията и отглеждането на тютюн в доходоносни държавни монополи.

Към средата на 17 век всяка голяма цивилизация е запозната с тютюна и в много случаи вече го е въвела в своята култура, въпреки опитите на много владетели да отменят тази практика със сурови наказания или глоби.

Тютюнът и канабисът са използвани в Африка на юг от Сахара, подобно на други места по света, за поддържане на социалните отношения, но също така и за създаване на изцяло нови. В днешното Конго в края на 19 век в е организирано общество, наречено Бена Диемба („Хората на канабиса“). Bena Diemba са колективистични пацифисти, които отхвърлят алкохола и билковите лекарства в полза на канабиса.

Ръстът на тютюнопушенето остава стабилен до Гражданската война в Америка през 60-те години на 20 век, от която основната работна сила преминава от робство към обикновен наемен труд. Това, съчетано с промяна в търсенето, води до индустриализация на производството на тютюн и създаване на цигарата, каквато я знаем днес. Джеймс Алберт Бонсак, занаятчия, през 1881 г. произвежда машина за ускоряване на производството на цигари.

Машината за свиване на Джеймс Алберт Бонсак

Опиум

През 19 век практиката на пушене на опиум става широко разпространена в Китай. По-рано опиумът е поглъщан само чрез перорална консумация и то само заради неговите лечебни свойства (като упойка). Наркотикът също е забранен в Китай някъде в началото на 18 век поради социалните проблеми, които причинява. Поради огромния търговски дисбаланс обаче чуждестранните търговци започват да вкарват опиум в Китай през кантон, за огорчение на китайските власти. Опитите на китайския служител Лин Зексу да елиминира търговията довеждат до избухването на Първата опиумна война. Поражението на Китай в Първата и Втората опиумни войни пък довежда до легализиране на вноса на опиум в държавата.

По-късно пушенето на опиум се разпространява чрез китайските имигранти и създава много скандални опиумни бърлоги из китайските квартали около Южна и Югоизточна Азия, Европа и Америка. През втората половина на 19 век пушенето на опиум става популярно в артистичната общност в Европа, особено в Париж – кварталите на художници като Монпарнас и Монмартър се превръщат в „опиумни столици“.