И британците са имали пазар за булки

Да речем, че с вас сме селяни във Великобритания през 18 век и вече не се разбираме с жените си. Какво правим? Развод ли? Много е скъпо. Е, изглежда, че ще трябва да я продадем…

Вдигнете ръка, ако сте чели „Кметът на Кастърбридж“, класиката на Томас Харди за тъгата в Британия през 19 век. Ако не се сещате – в книгата общо взето всички умират и се разказва как животът е безсмислен парад на мизерията, болката и смъртта. Струва си да я прочетем, освен заради множеството й безкомпромисни качества, и за да видим как главния герой Майкъл Хенчард в пристъп на пиянски гняв продава жена си (и дъщеря си) за пет гвинеи на един моряк. Но това са сигурно някакви художествени измишльотини, този Томас Харди си измисля, Англия е толкова цивилизована по онова време, ще кажете вие.

Но е истина. До началото на 20 век, мъжът е могъл да продаде жена си на търг.

Златният век на търговията със съпруги е между 1780 и 1850, когато са продадени около 300 жени (поне толкова са записани – на черно са продадени още повече).

Един от първите записи е през 1733 в Бирмингам, централна Англия. Следката е следната: „Самюъл Уайтхаус… продава жена си, Мери Уайтхаус, на пазара, на Томас Грифитс. Цена: една гвинея.“ В документа пише също, че част от сделката е Грифитс да вземе Мери „с всичките й проблеми“. Друга дама, през 1801, е пусната от мъжа си на първоначална цена от 1 пени. Това буди страхотно наддаване от местните и финалната цена стига 5 шилинга и 6 пенса. Друга си тръгва от мъжа си срещу 18 пенса и халба бира. Но най-големият „късметлия“ продава жена си за цяла бъчва с бира.

Методът на разпродажба също не е много ласкателен. Всичко се случвало изключително публично – все пак има аукционен елемент, наддаване. Жените се водили на пазара завързани, както е показано на рисунката. След това заставали на платформа, за да се виждат по-добре, а мъжът им приемал наддавания от насъбралата се тълпа, която освен цена подхвърляла и коментари за дамата. Така се стигало до сделка, а след това всички отивали в кръчмата да се почерпят.

Тази търговийка може да изглежда силно неуважителна, но всъщност не е напълно така. Повечето дами отивали на пазара по собствено желание. Както една от тях отбелязва през 1830, след като мъжът й се опитал да отмени продажбата й: „Не бъди измамник. Аз ще бъда продадена. Искам промяна.“

Всъщност, почти всички продажби на жени ставали със съгласието и на двамата съпрузи. За обикновения човек във Великобритания по това време било почти невъзможно да се разведе по обичайния начин. Освен труден, процесът бил и доста скъп – около $20 000 в днешни пари. Затова, когато бракът им ставал нетърпим, двойките се спирали на алтернатива.

Властите никак не одобрявали този пазар, но волево си затваряли очите, защото знаели, че има добра причина за него.

В голямо количество от случаите, съпругите са продавани на човек, който вече им е любовник, за минимални пари. Често след това бившият съпруг с парите от продажбата черпел бившата си съпруга и новия й съпруг в най-близкото барче.