Ето какво ще се случи с телата ни, ако умрем в космоса

Тъй като пътуванията в космоса с развлекателни цели се превръщат в много реална възможност, може да дойде време, когато ще ходим до други планети на почивка или може би дори за да живеем там. Търговската космическа компания Blue Origin вече започва да изпраща свои клиенти на подорбитални полети, а Илън Мъск се надява да създаде база на Марс със своята компания SpaceX.

Това означава, че ние собствено трябва да започнем да мислим какво ще бъде да живеем в космоса – но също и какво ще се случи, ако някой умре там…

Лист от „The Washing Away of Wrongs“

След смъртта тук на Земята човешкото тяло преминава през редица етапи на разлагане. Те са описани още през 1247 г. в „The Washing Away of Wrongs“ на Сонг Ци, по същество първият наръчник по криминалистика.

Първо кръвта спира да тече и започва да се събира в резултат на гравитацията, процес, известен като livor mortis (послесмъртни петна). След това тялото се охлажда до algor mortis (послесмъртно изстиван) и мускулите се втвърдяват поради натрупване на калций в мускулните влакна. Това е състояние на rigor mortis (трупно вкочаняване). След това ензими – протеини, които ускоряват химичните реакции – разграждат клетъчните стени, освобождавайки тяхното съдържание.

В същото време бактериите в червата ни бягат и се разпространяват в тялото. Те поглъщат меките тъкани – гниене – и отделяните от тях газове предизвикват подуване на тялото. Мъртвото вкочаняване спира, тъй като мускулите се разрушават, тялото започва да излъчва силни миризми и меките тъкани се разрушават.

Тези процеси на разлагане са вътрешните фактори, но има и външни фактори, които влияят на разлагането, включително температура, активност на насекоми, заравяне или увиване на тяло и наличието на огън или вода.

Мумифицирането или изсушаването на тялото, се случва в сухи условия, които могат да бъдат горещи или студени.

Във влажна среда без кислород може да се образуват адипоцери, при които водата може да причини разграждане на мазнините във восъчен материал чрез процес на хидролиза. Това восъчно покритие може да действа като бариера върху кожата и да я защити и запази.

Но в повечето случаи меките тъкани в крайна сметка ще изчезнат и ще разкрият скелета. Тези твърди тъкани са много по-устойчиви и могат да оцелеят хиляди години.

Но какво можем да кажем за смъртта в космоса?

Е, различната гравитация на другите планети със сигурност ще повлияе на стадия livor mortis, а пълната й липса, докато се носим в открития космос, би означавала, че кръвта въобще няма да се събере.

Вътре в скафандър все пак ще настъпи rigor mortis, тъй като е резултат от спиране на телесни функции. А бактериите от червата пак биха погълнали меките тъкани. Но тези бактерии се нуждаят от кислород, за да функционират правилно и така ограниченото му количество ще забави значително процеса.

Микробите от почвата също помагат за разлагането и така всяка планетарна среда, която е неблагоприятна за микробите, като например екстремната сухота, подобрява шансовете за запазване на меките тъкани.

Разлагането при условия, толкова различни от земните, означава, че външните фактори ще са малко по-сложни. Ето, например, скелета: докато сме живи, костта е жив материал, включващ както органична материя като кръвоносни съдове и колаген, така и неорганична материя в кристална структура.

Обикновено органичният компонент ще се разложи и затова скелетите, които виждаме в музеите, са предимно неорганични останки. Но в много кисели почви, които може да намерим на други планети, може да се случи обратното и неорганичният компонент да изчезне, оставяйки само меките тъкани.

На Земята разлагането на човешки останки е част от балансирана екосистема, където хранителните вещества се рециклират от живи организми, като насекоми, микроби и дори растения. Околните среди на други планети едва ли са се развили така, че да използват телата ни по същия ефективен начин – няма насекоми и подобни чистачи на другите планети, поне в нашата система.

Но в условията на сухата пустиня на Марс може меките тъкани да изсъхнат и може би след това носените от дребни частици ще ерозират трупа и ще повредят скелета по начин, който виждаме тук на Земята.

Температурата също е ключов фактор при разграждането. На Луната, например, температурите могат да варират от 120°C до -170°C. Поради това телата може да покажат признаци на промяна, причинена от топлина, и увреждане от замръзване.

Но е най-вероятно останките все още да изглеждат човешки, тъй като пълният процес на разлагане, който виждаме тук на Земята, няма да се случи. Може би ще трябва да създадем нови форми на погребалния процес, които не включват високите енергийни изисквания на кремацията или изкопаването на гробове в сурова негостоприемна среда.