Бургас – праисторическият и античен стълб на морето
Името на местността Пода произлиза от думата „под“, с която се нарича дървен сал, теглен с въже и ползван до началото на 20 век. Пода се намира в землището (253 644 кв. км.) на четвъртия по големина град в България (след София, Пловдив и Варна) – Бургас.
Защитена местност Пода
Името на Бургас пък има още по-любопитен произход. То идва от гръцкото Pyrgos, което означава кула – така го споменава и византийският поет Мануел Фил. Легендата разказва, че в района на днешното бургаско пристанище е имало римски пътен стълб – така наречения бург, на латински бургос, което има общ индоевропейски корен с гръцката пиргос. Подобен произход има и името на испанския град Бургос.
Има и друга версия – че името е наследство от Кан Буртаз. Град с такова име има във Волжка България през 13 век.
Централната градска част, Нефтеното пристанище и Военноморска база Бургас
Какъвто и да е случая с името, историята на Бургас започва още през праисторическия и античния период. Едни от първите жители на региона са траките от около 6 век пр. н. е. На хълма Шилото в популярния и иконичен Меден рудник е имало тракийска крепост, с която са се защитавали близките медни рудници на князете. По-късно, след инвазията на Филип Македонски на нейно място вече е има светилище на Аполон Карнесос.
След като римският пълководец Луций превзема Южното Черноморие от през 72 пр. н. е император Веспасиан основава колонията за ветерани на VIII Августовски легион Деултум. Тя става важен център на провинция Хемимонтус като там се засичат едно разклонение на пътя Виа Милитарис и крайбрежният Виа Понтика. Паралелно с Деултум се развиват и минералните бани при Акве Калиде, на които се наслаждават през следващите векове множество владетели. В центъра на Бургас са намерени множеството римските монети от 1 до 4 век, а южно от днешната Централна гара има останки от римско статио.
От 395 година регионът на днешен Бургас влиза в пределите на Източната Римска империя след разделянето й, а след това и във Византия. През 708 година Тервел разбива Юстиниан II и византийските войски и така имперските бани и Деултум влизат за първи път в границата на България.
Бургаското езеро
При Крум в пределите на България влиза и областта Загоре, а неговия наследник Омуртаг изгражда граничния вал Еркесия от Бургаското езеро до Марица. Има предание, че през 863 година Борис I приема тайно християнството при Деултум, което се подкрепя от археологията. Тогава Борис изоставя титлата кан и става княз, с което получава и името на кръстника си – Михаил III, император на Византия.
Византия се връща на власт в Бургаския регион някъде около 970 година, а през следващия век той е оспорван от Българската и Византийската империя.
Деултум, Скафида и Порос попадат в ръцете на османците начело с Мурад I през 1367 година, но след това са превзети от Амадей VI Савойски, който ги дава на Византия. Малко преди падането на Константинопол, в началото на 1453 година, Южното Черноморие e последнaта българска територия, която пада под османско владичество. Деултум е окончателно разрушен и не успява да се възстанови.
Османският регистър от 1603 година е най-ранният писмен документ, в който се споменава Бургас. Там пише за пристанището Пиргос, което е част от вакъфа на Искендер паша и се намира в Айтоската околия. Османският пътешественик Хаджи Калфа, посетил града в средата на 16 век, също пише за него като го нарича Бургас.
В средата на 17 век Бургас започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно.
Улица „Александровска“, 1906 г.
С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война голямата част от българите в Странджа и крайбрежието напускат България заедно с армията и се заселват в Украйна, Молдова и други територии на Руската империя, но част от липсите са попълнени от част от избягалото преди войната турското население, което се връща.
В изоставените селища постепенно се заселват и българи от други места в страната, които обаче се погърчват постепенно под влиянието на гръцките учители и свещеници. По време на борбата за българска църковна и държавна независимост през 1869 година в Бургас на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“ се открива българско училище и църква.
Населението на Бургас не участва в борби за освобождението на родината, но през града минават важни канали за комуникация и пренос на оръжие на Вътрешната революционна организация, а революционерите Васил Левски и Панайот Хитов идват на няколко пъти.
След Освобождението Бургас e на първо място веднага след София по относителен дял на развитие в сравнение с други градове. През 1891 година се приема първи строителен план за града – изграждат се нови сгради по западен образец, през 1881 година е построена градската библиотека, през 1891 г. е построена Морската градина, а през 1897 г. катедралата Св. св. Кирил и Методий.
