Биологична или психологическа е възрастта
На конференция през март 2023 г. д-р Джулиан Муц от Кралския колеж в Лондон обсъжда резултатите от проучване, според което хората, които са имали психично заболяване в миналото, в известен смисъл са по-възрастни, отколкото би трябвало да бъдат.
„Установихме, че средно тези, които през живота си са страдали от психични заболявания, са имали метаболитен профил, който предполага, че са по-възрастни от действителната си хронологична възраст“, обяснява Муц в изявление. „Например хората с биполярно разстройство имаха кръвни маркери, които показваха, че са с около 2 години по-възрастни от хронологичната си възраст.“
Друго неотдавнашно проучване установи, че хоспитализираните пациенти с COVID-19, които преди това са били изложени на високи нива на замърсяване на въздуха, са имали по-лоши реакции към заболяването, като въздействието му е било добавяне на 10 години към хронологичната им възраст.
Допълнителни изследвания, които разглеждат въздействието на COVID-19 и стреса от преживяването на такъв бурен период, установяват, че мозъкът на тийнейджърите съзрява по-бързо, отколкото би трябвало – нещо, което обикновено се наблюдава само при деца, преживели хронична травма или пренебрегване.
Съществуват и състояния, които причиняват преждевременно стареене, като например прогерия – рядко генетично заболяване.
Теломерите (са окончанията на хромозомите, които пречат в ДНК да се получават грешки при деленето му), както и всяка друга система в организма, могат да спрат да оперират както трябва, което да доведе до заболявания със симптоми, обикновено свързани със стареенето, като например остеопороза.
И един малко по-фриволен пример: у много хора започват да се появяват сиви коси много преди да се почувстват достатъчно стари за това.
Но не липсват и изследвания, които твърдят, че са открили тайната за забавяне на стареенето. Един от добре изследваните примери наскоро установи, че аминокиселината таурин увеличава продължителността на живота при животини. Друго проучване от 2023 г. показва, че изследователите могат да удължат живота на червеите с 50%, като манипулират метаболизма на страничните мастни продукти, които се натрупват в клетките по време на стареенето. Ако същият ефект може да бъде постигнат и при хората, казва в изявление авторът на изследването д-р Ейлин Жоржелина О’Рурк, това може да бъде път към увеличаване на „броя на годините на независим и здравословен живот за всички нас“.
И дори не сме стигнали до по-странните и мистериозни методи, предпочитани от свръхбогатите, за да се опитат да спрат неизбежното отминаване на годините, много от които имат съмнителна основа в реалната наука. Използването на услугите на по-младите ви роднини за преливане на „младежка“ кръв например не е нещо, което някой би ви препоръчал.
Има дори някои изследвания, които показват, че сивата коса може да възвърне естествения си цвят, макар и в ограничена степен.
Смисълът на всичко това е, че хронологичната възраст, на която сте, понякога няма голяма връзка с това как се чувствате. След някой по-гаден работен ден може да се пошегувате, че сте „остарели с 10 години“. И обратното, немалко активни възрастни хора коментират, че не „усещат“ всичките си години, дори да са над 90.
Може би ключът се крие в ума.
„Човек е толкова стар, колкото се чувства“
Ако броят на свещичките върху тортата за последния ви рожден ден представлява хронологичната ви възраст, то възрастта, на която се чувствате, е вашата субективна възраст.
Можем да направим широки обобщения за психологията на стареенето. Често се казва, че младите хора се чувстват непобедими, и е вярно, че младите хора са склонни да бъдат по-напредничави и импулсивни. Но вероятно познавате някой, който не следва тази норма, независимо дали става дума за баба, която скача с парашут, или за тийнейджър със „стара душа“.
Е, в подкрепа на любителите на екстремните спортове навсякъде по света: изследванията показват, че хората, които се чувстват „по-млади“, могат да живеят по-дълго.
Това е заключението на проучване от 2015 г., проведено сред над 300 евреи ашкенази на възраст между 94 и 109 години, което е част от нарастващия брой доказателства, че положителната перспектива може да насърчи дълголетието. Друго проучване свързва оптимизма с 11-15% увеличение на продължителността на живота, а трето установява, че по-ниската субективна възраст може да бъде маркер за здравето на мозъка.
Ако подходът ви към живота може да окаже толкова силно влияние върху това колко дълго живеете, тогава лесно можете да заключите, че възрастта е по-скоро психологически, отколкото биологичен феномен.
Но е лесно да се говори за поддържане на оптимистично отношение към живота – в действителност обаче може би не е толкова лесно да се постигне.
Авторите на изследването от 2015 г. намекват за това в своята статия. Всички възрастни хора, набрани за проучването, са оценени като хора без значителни когнитивни нарушения – но когнитивният упадък е злощастен факт на стареенето за много хора. Това е още един от онези досадни биологични фактори, за които говорихме преди – мозъкът, както и всяка друга система в тялото, не е застрахован от износване с годините. Когнитивната дисфункция, независимо дали е лека, или е характеристика на нещо по-сериозно като деменция, може да повлияе на настроението и емоциите.
Подобно, още едно проучване, което пък използва изкуствен интелект за измерване на субективната възраст въз основа на отговорите на проучване на здравето и благосъстоянието, проведено в САЩ, установи, че физическото здраве оказва най-голямо влияние върху резултатите на хората, включително способността за извършване на интензивна дейност. И като стана дума за интензивна дейност… вторият по важност фактор е бил как анкетираните предвиждат сексуалния си живот след 10 години.
Това показва жизненоважното значение на междуличностните отношения, както и на физическото здраве. Самотата може да представлява истински проблем за възрастните хора. Известна е връзката между социалната изолация и лошото когнитивно здраве, но според оценки на благотворителната организация Age UK само в Обединеното кралство 1,4 милиона възрастни хора са самотни.
Та биологична или психологическа е възрастта?
Като цяло изглежда, че най-добрият отговор на този въпрос е: и двете. Биологията и психологията ни не само се променят независимо от възрастта, но могат да действат и в обратна посока, като влияят върху това как изживяваме остаряването – и освен това са във взаимна връзка. Оказва се, че стареенето е сложно нещо…
Въпреки изследванията, които показват значението на субективната възраст, едва ли скоро лекарите ще спрат да обръщат внимание на хронологичната. Тя все още е един от най-добрите показатели, с които разполагаме за относителния риск от много здравословни проблеми, и се използва като основа на успешни инициативи за скрининг на заболявания.
Но има някои малки признаци, че тази тенденция се обръща. Например, едно скорошно проучване съобщава за възможен нов начин за вземане на решение дали донорските сърца са подходящи за трансплантация, основан на по-пряка преценка за здравето на органа, а не само на възрастта на донора. Подобни постижения биха могли да спасят ценни органи от ненужно разхищение.
Биологичното стареене е неизбежно, но то не е цялата картинка. Психологическите изследвания показват, че интервенциите в подкрепа на по-доброто психично здраве и благополучие могат да помогнат на хората да си върнат част от контрола и може би да добавят година или две към живота си.
