Бедите по пътя на Златната треска през 19 век

През 19 век откриването на злато в отдалечени краища на света може буквално да промени геополитиката. За една нощ анонимни участъци от Америка, Канада, Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия се превръщат в мощни водовъртежи, които засмукват хиляди пишман късметлии от цял ​​свят.

Златотърсачите са вълнуваща и еклектична група, в която участват миньори от Корниш, шотландски крофтъри, ирландски работници, китайски рибари, чилийски фермери, австралийски чиновници, еманципирани роби от Африка, мексикански войници, немски ковачи, италиански аристократи и американски автори. Те говорят много езици с още по-голямо разнообразие от акценти, но почти изключително те са мъже. И всички те имат едно наум: златото. Такава калейдоскопска колекция от хора, внезапно формирала се на самия край на нищото, населяваща набързо сковани градове без инфраструктура, елементарни удобства или правоприлагащи органи, звучи като рецепта за бедствие. И често е така.

Независимо къде по света отива тази група – Калифорния, Виктория, Отаго, Уитуотърсранд, Клондайк – историята, която се разиграва след пристигането им, винаги е подобна. Въпреки че малцина изваждат късмет и стават богати, повечето гледат как мечтите им умират и спестяванията им се изпаряват. Болестта, бедността и смъртта са често срещани и много от избягалите от такива нещастия никога не се връщат у дома, въпреки че семействата и обичайните им работи ги чакат, което предизвиква скрити разходи на едни цели други общества на хиляди километри разстояние.

Реалността много рядко отговаря на очакванията и единственото разнообразие от копаенето в пръстта и пресяването на тиня включва хазарт, алкохол, скандали и проституция – последното понякога включва роби. Тъй като набързо скалъпените градове процъфтяват динамично (и след това често бързо западат), престъпността и етническите конфликт избухват постоянно, а уязвимите местни общности често са разселени и понякога изцяло заличени.

Този сценарий се играе многократно по целия свят през 19 век, като всеки път се включват малко по-различен състав от много подобни герои. Но най-голямата драма за Златната треска – по отношение на огромния брой и тежестта на нейното културно, физическо и литературно наследство – се случи на западния бряг на Америка, точно в средата на века.

Калифорния

На 24 януари 1848 г. Джеймс Маршал, дърводелец, който работи в нова дъскорезница в малкото калифорнийско селище Колома, вижда как нещо във водния канал, който той изследва – част от Американската река – проблясва на утринното слънце. Той бръква във водата и взима част от лъскавите парченца метал, които привличат погледа му. В ръцете си Маршал стиска малко парченце, което ще промени съдбата и ще формира бъдещето на американския Запад. Злато.

Технически Маршал стои на мексиканска земя, но по-малко от две седмици по-късно, съгласно условията на Договора от Гуадалупе Идалго, с който се прекратява Мексико-американската война, Калифорния се присъединява към САЩ. Скоро това е най-обсъжданото местоположение на планетата и хората преплават океани, изкачват планини и прекосяват пустини на каручки, за да стигнат дотам.

Маршал не взема откритието си на сериозно – всъщност той и собственикът на дъскорезницата Джон Сътър (който тегли големи заеми, за да финансира мечтата си за изграждане на селскостопанска империя) губят пари и фалират, след като работници изоставят ниви и фабрики, за да копаят злато.

Американската култура продължава да се радва на по-зрелищните истории за успех от нищото, които възникват през тази епоха – острият ум и обширно мислене на предприемачи като Самуел Бранън, Джон Студебейкър и Леви Щраус Но тези хора забогатяват, като снабдяват с оборудване мечтателите, а не като копаят сами за злато. А зад щастливите случайни проблясъци на късмет, сред развалините на милион разбити мечти, се крият множество много по-груби и мрачни истории за престъпления, насилие, проституция, хазарт, разпад на семейства, фалит, бедност, мор и глад.

Постигнати са и положителни резултати – разбира се, включително развитието на железниците и друга инфраструктура – но по-тъмните събития са доста по-емблематични за ерата на Златната треска. В колонията Виктория реакциите след пристигането на китайски златотърсачи полагат корените на дискриминационната политика „Бяла Австралия“ (която между 1901 и 1958 г. фактически спира всяка имиграция в страната от не-бели хора), докато в Южна Африка напрежението и съперничеството между британските колониални власти и местните бурски фермери за златните полета довежда до мащабна война.

Първото нещо, което трябва да преживеят търсещите злато, е пътуването до самите златните полета. Тъй като през 1848 г. новините за златни находища се разпространяват из Америка и извън нея, стотици хора започват да пътуват към Калифорния. Първоначалната струйка на това, което се превърна в бързей, е водена от американци от Орегон, но скоро хиляди се стичат от места като Мексико, Чили, Перу и Хавай. С прякор „аргонавти“ по митологичните герои, които търсят Златното руно, тази година пристигат около 6000 души. В обръщението си към Съюза през декември 1848 г. президентът на САЩ Джеймс Полк потвърждава, че в Калифорния са открити големи количества злато, което води до голямо струпване на запад, което пък освобождава работни места и домове в останалата част на страната и много по-надалеч. Фабриките и магазините губят работници, войници дезертират, съпрузи оставят семействата си. Една от щетите от златната треска е масовото разрушаване на домове и обедняване на предприятия далеч от златните полета.

Хиляди надежди от източните щати тръгват нас тежка трансконтинентална одисея в покрити каруци, теглени от мулета и волове. Скоро към тях се присъединяват и хора от Азия, Европа и другия край на света. Към 1849 г. истинският прилив започва, като по плажовете прииждат вълни от „късметлии“ – около 90 000 за една година.

Но не съществува лесен път до златните полета, дори за тези, които пътуват през Америка по Калифорнийската пътека. С пустини и Скалистите планини пред тях, времето е от решаващо значение. Трагичната история на групата Донър – група от заселници, тръгнали на запад с каруците си, които са покосени от сняг в планинската верига на Сиера Невада през зимата на 1846/47 – е направо скандална. Само 48 от 87-те пътешественици се измъкнаха живи.

Никакви подобни истории обаче не възпират хората, сложили златни очила. В рамките на шест бързи години през 1846 г. Сан Франциско се превръща от малко населено място с около 200 жители, в шумен град, пълен с над 36 000 души през 1852 г. Към 1855 г. вече населението надхвърля 300 000.

***

Въпреки че Сан Франциско продължава да расте, стремежите на дребните копачи в Калифорния реално се изпаряват до 1855 г. и по-големите минни компании са оставени да добиват пропуснатото злато с по-добри технологии. Откриването на сребро в Невада през 1859 г. кара ловците на късмет да се съсредоточат в тази посока – включително автори като Марк Твен и Брет Харт, които документират епохата.

Ерата на Златната треска далеч не приключва и през следващия половин век авантюристи от цял свят продължават да търсят късмета си по далечни места, сред високите хълмове, прашни пустини и отдалечени реки в Австралия, Аляска, Сибир , Канада, Нова Зеландия, Трансваал… навсякъде, където има дори намек за скрито съкровище.