Археолози откриха многоножка с размерите на автомобил
За тези, които се страхуват от пълзящи гадинки, геоложкият период Карбон (от 359 млн. г. до 299 млн. г. пр. н. е.) би бил просто кошмарен. Около 100 милиона години преди динозаврите, този период е характерен с гигантски многоножки с дължина до 3 метра, които крачат по Земята. Поне това е положението според археологическите вкаменелости, които току-що бяха изровени в Нортъмбърланд, Англия.
Многоножката с размери на автомобил всъщност е изкопана през 2018 г., но изследванията на останките й току-що приключиха. Публикувано в Journal of the Geological Society, проучването разкрива, че този екземпляр от Arthropleura би тежал 50 килограма – и по този начин официално е най-голямото известно безгръбначно, откривано някога.
Според Science Alert тези огромни същества са живели между 299 и 359 милиона години. Въпреки че експертите отдавна знаят за съществуването им, тази конкретна вкаменелост е запазила част от екзоскелет – което потвърждава техния размер за първи път. За водещия автор Нийл Дейвис обаче остават много въпроси.
„Намирането на една такава гигантски вкаменелости е рядкост, защото след като умрат, телата на тези животни се разтопяват“, каза Дейвис. „Все още не сме намерили вкаменена глава, така че е трудно да знаем всичко за тях.“
От музея Зенкенберг във Франкфурт
Според LiveScience единствените други два известни екземпляра от Arthropleura (открити в Германия) са далеч по-малки. Смята се, че този вид предпочита блата и очевидно обитава гори, както си личи и от находката в Нортъмбърланд.
„Това е напълно случайно откритие“, казва Дейвис. „Заради начинът, по който беше паднал, камъкът се беше напукал и много удобно разкрива вкаменелостите, които един от нашите бивши докторанти случайно забелязва. Невероятно вълнуваща находка, но вкаменелостите са толкова големи, че трябват четирима човека, за да ги пренесем нагоре по скалата.
Камъкът, за който става дума, е блок от пясъчник. Дейвис каза, че той и колегите му са имали „много късмет“ да го открият, защото районът „не е място, известно с вкаменелости“. Освен това, фактът, че се появява от паднала скала, която се напуква, за да разкрие съдържанието си, оставя изследователите в приятна почуда.
Този камък съдържа перфектно запазен екзоскелет, което е рядкост за материала, от който е направен, който обикновено се разлага много преди да има шанс да вкаменее. И за разлика от другите вкаменелости на Athropleura, открити в Германия, този е най-големия.
„Изглежда, че се е напълнил с пясък много бързо“, каза Дейвис. „Той е намерен във вкаменен речен канал, така че вероятно е паднал в малка река и се е заровил в утайката много бързо… По-малките екземпляри имат общо съотношение ширина: дължина от 4,78. Така че, тъй като нашето животно определено е широко 55 см, това го прави 2,63 м дълго.“
„Това биха били най-големите животни на сушата през Карбона.“
Преди откриването на този екзоскелет почти всичко, което изследователите знаят за вида, се корени във вкаменени отпечатъци. Техният колосален размер често се обяснява с повишените нива на кислород в атмосферата по това време, но оттогава експертите осъзнават, че това не е основният фактор.
Докато съществото процъфтява по време на карбоновия период, когато концентрацията на кислород в атмосферата е била 23%, това е само 2% по-високо от днешните 21. Дейвис също засяга и диетата на членестоногите като предполага, че може да са били в състояние да си уредят най-любимите храни. „Въпреки че не можем да знаем със сигурност какво са яли, по това време в постелята на листата е имало много хранителни ядки и семена, а те дори може да са били и хищници, които са се хранили с други безгръбначни и дори малки гръбначни, като земноводни“, казва той.
В крайна сметка изследователите все още имат въпроси. Остава неясно колко крака наистина са имали от вида Arthropleura, например. Докато други по-пълни фосили имат 32 сегмента в тялото си, Дейвис казва, че не е известно дали съществото е имало по два крака на сегмент – общо 64 – или по един крак за сегмент за общо 32.
Тази конкретна вкаменелост предполага, че е имала най-малко 20 крака. Видът е процъфтявал в продължение на 45 милиона години, преди появата на влечугите през пермския период да предизвика тяхното изчезване.
