Преди едва 90 милиона години Антарктида е била коренно различна. Вместо сегашната полярна пустиня, тя може би е била блатиста земя с дъждовни гори, доминирани от папрати и иглолистни дървета.
Учени от Института „Алфред Вегенер“ в Германия и Имперския колеж в Лондон се натъкват на убедителни доказателства за това още през 2020 г., когато вземат проба в Западна Антарктида на около 900 км. от Южния полюс.
Пробата е от древна почва на възраст приблизително 90 милиона години и се оказва богата на сравнително запазени корени, полен и спори, което показва, че някога континентът е изобилствал от растителен живот.
Откритието е особено изненадващо, тъй като в Антарктида зимите са напълно тъмни, което означава, че Слънцето не огрява континента в продължение на 4 месеца. Независимо от това, богатството на растителния свят изглежда е било в състояние да се развива все пак.
„Самото запазване на тази гора е изключително, но още по-изненадващ е светът, който тя разкрива. Дори през месеците на тъмнина блатистите дъждовни гори от умерения пояс са били в състояние да растат близо до Южния полюс, разкривайки също, че е имало дори по-топъл климат, отколкото очаквахме“, казва в изявление през 2020 г. професор Тина ван де Флиердт, съавтор на изследването от катедрата по науки за Земята в Империал.
Изследователите смятат, че средните температури по онова време са били около 12 °C и регионът е приютявал дъждовна гора, не по-различна от тази, която се среща днес в Нова Зеландия.
Този период, средата на Кредата, е бил най-горещият през последните 140 милиона години. Нивото на морето също е било изключително високо, като океанът е бил с около 170 метра по-високо от днес.
Периодът Креда (преди 145 до 66 млн. години) е известен и като период на разцвет на динозаврите, тъй като това е времето, когато се развиват много разнообразни видове, включително емблематични групи като тиранозаврите и трицератопсите.
По това време те са живели дори в Антарктида; през последните години палеонтолозите откриха съкровищница от техни вкаменелости на континента. Също толкова не е сигурно как големите животни са успявали да преживеят 4-месечните полярни нощи, въпреки че може да са мигрирали през зимата или да са развили някакви други механизми за оцеляване.
Българската база „Св. Климент Охридски“
Днес Антарктида не е известна с богатия си растителен свят – макар че това може би започва да се променя.
Антарктическа трева (Deschampsia antarctica)
Само два вида васкуларни растения (тоест със специални проводящи (васкуларни) тъкани) са местни за региона: антарктическа трева и антарктическа перла. Двете растения стават все по-често срещани през последните няколко години поради повишаването на температурите. Освен това континентът е завладян от над 100 други растителни вида, които не са местни, включително обикновена трева…
Арктическа перла (Colobanthus quitensis)
Тъй като Южният полюс все още е доминиран от гигантски ледени плочи, е трудно да си представим, че той ще се превърне в буйна гора – и това все още е малко вероятно да се случи скоро, въпреки неотдавнашната тенденция към затопляне. Всичко това обаче трябва да напомня, че много малко неща на планетата Земя остават непроменени за дълго.