Жестокото поражение на Руската империя в Първата Световна война води до болшевишката революция – в известен смисъл и България има заслуги за нея

| от |

Пировата победа на руската имперска армия през Първата Световна война ще доведе до много катаклизми, но в края на войната, броят жертви само от Русия ще бъде около 1 милион души. Източният фронт се оказва едно жестоко бойно поле и според някои историци, опозицията е помогнала значително за раждането на следващата историческа изненада – комунизма. Офанзивата на Брусилов е единствената от този период, която носи някакво име.

Алексей Брусилов се оказва един от имперските генерали, който води сражението от юни до септември 1916 г. В Румъния е посрещнат от Австро-Унгария, България и други сили, които ще го изхвърлят от страната и скоро цялата армия да избяга и да напусне фронта. Неговото най-голямо щастие в този случай е и победата по другите фронтове.

Задачата на Руската империя е да удари в Източния фронт и да отслаби опозицията, но никой не е казвал, че това трябва да стане с толкова много жертви. Липсата на морал сред войниците най-накрая води и до следващите големи проблеми. Благодарение на тежките загуби, както и липсата на хранителни запаси, започва бързо да повдига напрежението в редица руски градове. През 1917 г. фабриките в Петроград ще започнат своята първа стачка. Полицията в града ще извика пехотата, но вместо проблемът да се реши, пехотата застава на страната на протестиращите. Остават единствено казаците, които трябва да върнат реда, но те никога не са имали дипломацията за силен метод. Както много други страни, Русия също вярва, че това ще бъде една бърза и светкавична война, но за изненада – не е.

Останалите опоненти в глобалния конфликт разполагат с индустрия, която да произвежда необходимия военен ресурс – руснаците остават без такава. Липсва и необходимата бюрокрация, която да позволи по-бързите доставки, както и контролът на армията. За капак на всичко липсват и достатъчно кадърни офицери, които да ръководят сражението. Към тази красива катастрофа трябва да се добави и липсата на артилерия – ключов фактор за победата. Впрочем години наред точно това ще спъва не само Руската империя, но и по-късната СССР формация – редица съюзници на СССР няма да имат достъп до тази технология. В Първата Световна война ще забележим, че Русия има само едно – човешката сила. Обикновена руска дивизия ще разполага с около 15 000 души.

По време на мобилизация ще открием, че Русия събира около 2,3 милиона души и разполага с едва 8000 артилерийски оръдия. Проблемът е, че дори и тези хора не могат да помогнат, защото фронтът е толкова голям. Около 30% от руските сили са фокусирани в битка срещу германците. През 1915 г. Николай II ще освободи граф Николай Николаевич от командването и няма да обърне внимание на критиките, че не може да бъде войник и управляващ. Тази грешка също е фатална, защото когато пушекът и труповете се вдигат, руснаците знаят вече чия глава искат да вземат. Първите тежки сражения носят и суровата новина – на езерото Нарач в Минска област, генерал Александър Носкоф ще сподели, че загубите са били от приблизително 250 000 души. Една от причините за тази саможертва е и личното желание на Николай II да присъства в сражението.

Распутин и всички останали мистични гурута ще се заемат с управлението на страната и ще мислят най-различни методи за контрол на правителството. През 1916 г. идва и друга изненада от фронта – повечето войници предпочитат да избягат, а броят им е хиляди на ден. Николай II показва много нагледно защо две дини не могат да се носят под една мишница. Русия продължава да изпада в състоянието на тотална анархия. С наближаването на Коледа, руските армии ще бъдат насочени на север с мисия да неутрализират зони в Латвия. След провала в Румъния, руснаците се надяват, че някъде другаде може да имат много по-добър успех. Генерал Радко Димитриев трябва да търси пробойни в нападението на Германия.

Разбира се, цялата война се води под натиска на съюзниците, които се стремят да наредят таблата за шах така, че винаги да имат добри перспективи само за себе си. Нападението на 8-ма армия в Рига е задача, която трябва да свали напрежението на френския фронт. Нападението в Румъния също е искано от Италия, когато се опитват да свалят напрежението в Трентино и руснаците го правят с цената на хиляди жертви. 8-ма армия остава в продължение на една година близо до Рига от октомври 1915 г. и изкопава достатъчно добра бункерна система с дължина от 30 километра, а след това поставят и защита, която включва дървени укрепления, чували с пясък и още много други. С това започват да чакат кротко пристигащата руска армия.

Избират своята защита близо до блатиста местност, където преминаването става кошмарно за всеки един войник. Разбира се, само един руски командир ще бъде достатъчно смел и глупав да даде заповед за атака точно там. За да е още по-интересно, в средата на декември температурите падат до -35 градуса по Целзий. Причината е, че блатото е замръзнало и преминаването ще бъде далеч по-лесно. Руснаците избират 23 декември за нападение с надеждата, че точно сега немците са свалили гарда. Мисията на руснаците е да превземат Йелгава, където стоят всички железопътни линии към югозапад в посока Рига – Централна Латвия. Мисията е връчена на VI Сибирска пехота, в която присъстват и две бригади латвийци. Бойците тръгват без никакво прикритие на артилерията и за германците това е голям подарък. Сибирските дивизии не искат да влизат в боя и след като руснаците са пръснати като пилци, нареждането се повтаря за нападение на Коледа.

Нападението трябва да се води от северната страна на блатото. Скоро тази точка ще се нарича „картечна“, Това е един от малките успехи, но дори и с тази победа, руските сили не могат да се възползват от моментния успех и да продължат напред. През следващия месец 8-ма армия излиза от окопа и решава да приключи агонията. Първо напада с тежка артилерия, а след това вади и пехотата. За 3 дена латвийци и сибирци задържат нападението и дори правят неуспешни опити за контра-атака. 80% от превзетата територия е върната обратно в ръцете на немската армия. Температурите падат до -38 градуса по Целзий и битката спира. Латвийските стрелкови бригади губят около 8000 души, докато руските са близо 13 000 души. Изненадата е сурова и след като атаката е отбита, повечето руски войници ще започнат да правят един стабилен обход към Сибир, където по това време болшевиките започват да се налагат като фактор.

Въпреки изтощението, въпреки огромният брой жертви, западът продължава да настоява за тази подкрепа. Немската армия не може да изпрати достатъчно войници на западния фронт и това помага. Обещаните победи са мит, а за съжаление вече и любовта към Николай II се изпарява, думи като революция продължават да разказват историята. Единствено министър-председателя на Сергей Вит ще подскаже, че скоро се задава революция, ако тази лудост не бъде спряна. Скоро става ясно, че руските сили трябва да се върнат обратно на своя територия и да задържат нападението там. По това време Брусилов иска някаква артилерия и възможност поне да изравни силите. Макар и да получава такава след много мъки и много жалване, късметът не е достатъчен. Впрочем той по-късно ще бъде вербуван от болшевиките именно за отдадеността си.

Февруарската революция идва и някои от руските командващи ще предпочетат да продължат войната, печелейки симпатии и павирайки пътя към копие на френската революция. Успехът на бойното поле може най-накрая да отговори на ниския морал в страната. Единственият проблем е, че и Ленин вече е усетил посоката на вятъра и предпочита да разпали страстите срещу антивойна. Всички пощи и телеграфи изпращат една и съща новина – не се подчинявай на командира, ти си свободен. С това традиционната военна дисциплина е погребана. По това време германците дори помагат на Ленин да се завърне в страната и да помага за разбиването на тази илюзия.

Ленин дори обещава, че ще сложи край на войната и ще реши проблемите на Русия. Въпреки всички налични трусове, Брусилов ще направи още един опит за нападение със своята Велика Юлска Офанзива. На 11 юли започва 10-дневната битка за Източна Галиция. Австро-унгарците са изтощени от сражението и носят първите успехи на руската армия, докато немците обаче се оказват поредния костелив орех и продължават нападението. Немският генерал Феликс фон Ботхмер ще използва комбинираните сили на германци и австрийци и ще започне да натиска руснаците обратно около 19 юли.

Контра-атаката успява да вземе някои важни железопътни точки. На 20 юли руската линия е пречупена и на 23 юли има отстъпление с още 240 километра. Бързото разпадане води до поредният голям проблем и доказателство, че тази армия няма морал и няма никакво желание за война. Командването е предадено на Корнилов, макар и това вече да няма значение. Той също ще иска поне една победа, за да вдигне морала, но отново без успех. Когато идва време за защитата на Киев, войниците отказват да влизат в битка и да защитават града. Междувременно в Русия има нова власт, която продължава да накланя везните от полу-автокрация към пълна анархия.

Ето защо и за Русия това става една незнайна война, никой не може да разбере какво се обърква там, но така или иначе след това в историята ще бъде записана като – подценяваната война. В общи линии и до днес има историци, които твърдят, че големият погром на тази война е и причината за създаването на комунизма и революцията. Русия води сражения с Германия и звучните шамари проехтяват още през 1914 г. в Таненберг. Липсата на кадри ги спира да се разгърнат по сериозно и да продължат своя поход. Турция през 1914 г. влиза в битката и бойните ѝ кораби започват масирани атаки по базите на Русия в Черно море. Войната с тях се води в Западна Персия и в Армения. До 1915 г. Русия ще поиска освобождаване от този фронт поради високите загуби.

През следващата година има обръщане на силите, но отровата на революцията вече тече във вените на руските войници. България също има много добра заслуга за руското страдание. След главозамайващите успехи в Румъния, родните бойци успяват да спрат руското настъпление и да затруднят каквито и да е било опити за нападение. Полският легион, макар и Полша все още да не съществува като нация, решава да се формира и да посреща руските сили в битката за Костичновка – там кръвопролитието е библейско. Австро-Унгария е единствената страна, която може да бъде победена от Русия, но във всеки един момент, когато може да се нанесе нокаут, руснаците не успяват да го нанесат и с това само затвърждават своите загуби.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Жестокото поражение на Руската империя в Първата Световна война води до болшевишката революция – в известен смисъл и България има заслуги за нея

Повече информация Виж всички