Защо кхан Тервел се смята за спасителя на Европа – византийците още помнят
България винаги ще се смята за една от страните, изиграла една изключителна роля в запазването на Европа, нейната култура и християнство. Няма как да не споменем владетели като Калоян, чийто срещи с Балдуин все още не могат да се забравят. Преди това не трябва да забравяме, че запазването на Европа е поверено в ръцете на кхан Тервел. Същият днес може да бъде открит с още едно прозвище „Спасителят на Европа“. Подвигът му определено не може да бъде игнориран. Как започва всичко?
През 716 г. арабския халифат прави следващата стъпка за изпълнение на поверията в Корана и пророка Мохамед. Световното господство на тази религия изисква превземането на новите територии и борбата с неверниците, в този случай говорим за неверниците в Европа и по-точно – християните. Кампанията на арабите е насочена през две посоки – Гибралтар и Босфора. Испания ще попадне под ислямската власт в продължение на 8 века и ще направи инвазия във Франция.
На изток ще открием, че нападението става с помощта на огромна флота и армия от близо 200 000 души. Командването там е поверено на Маслама Сюлейман. Константинопол е основната цел, но точно тук срещаме един голям проблем. Той е крепост, която изисква много сериозни стратегически умения, уникална пехота и тежка техника, която да преодолява стените. Маслама има друга стратегия, вместо да губи хора и да отслабва силите си, той залага на времето.
Една обсада на Константинопол ще сложи край на всички търговски пътища, на хранителните запаси и дори на възможностите за викане на помощ. Всяка една крепост може да изгуби, когато няма никакви жизненоважни снабдителни линии. В един момент жителите ще започнат да се опяват живи, макар и смъртта да е много близо. Надеждата им се изпарява в момента, когато от близките планини се показват добре познатите български бойни пехотни редици.
За Константинопол това е краят. По това време отношенията между България и Византия не са особено добри и с появата на българската армия, известна като една от най-смъртоносните, повечето хора вече са предчувствали какво точно следва.
Изненадата на всички е повече от огромна, българите влизат в бой с арабите и започват да ги прегазват с лекота. Конниците също доказват защо са толкова страховити на Балканския полуостров, когато без никаква милост успяват да покажат на какво точно са способни. Защитниците започват да крещят „Исус Христос побеждава“, скрити зад стените на града.
Това, което повечето византийци не знаят е, че след като византийския император Юстиниан II е премахнат чрез преврат, единственият му полезен ход е да потърси помощ от Тервел. Византийският император иска да си върне властта отново и с помощта на Тервел и българската армия, която прониква през каналите на града, редът се възстановява много бързо. Императорът спазва и още едно обещание.
Дава титлата на кхана – кесар или цар. Предоставя злато и кожи за награда, а регион Загора е добавен в територията на България. С това Византия губи и някои от най-големите си снабдителни линии. През 708 г. Юстиниан разбира, че е направил глупост, предоставяйки толкова много на българите и дори се опитва да спечели обратно своята територия. Превзема Анчиало (Поморие) и за кратко време се смята за притежател, преди да дойде българската армия и да го унищожи.
Тогава се поставя и Мадарския конник в скалите, който набожда лъв – символът на византийците. Въпреки тези нарушения, Тервел не отказва помощта си. След като неговата армия успява да прегази арабите, те се скриват в своите лагери и за първи път се превръщат от нападатели в окупатори. Линиите за снабдяване са затворени. Въпреки глада и мизерията, същите не се предават и продължават да държат обсадата. Започват да се хранят с трева, дървета, кожа и дори се опитват да залъжат стомасите си с пясък и малки камъни.
В някои хроники се твърди, че дори са се опитали да консумират фекалии, както и трупове. През 718 г. е вече ясно, че или ще се сражават или ще посрещнат смъртта си. Тервел използва своята тежка кавалерия. Никой от арабите не искал да признае загубата си, а и до този момент не може да се твърди, че са имали някакви особени загуби.
Надеждата за победа в името на Аллах и Мохамед е силен мотиватор, но се заплаща с много жестока цена. Българите извършват клане, макар и да се говори за битка. Жертвите от страна на арабите са повече от 33 хиляди души, а от тях се твърди, че около 10 хиляди са били убити от стрела в окото.
Оцелелите бързат да се качат на корабите и да се върнат обратно в Сирия. Преди да видят приятелските брегове, бурята ги настига и жертвите ще наброяват около 195 000 араби. От цялата военна кампания едва 5000 души успяват да се върнат у дома. Благодарение на намесата на Тервел, арабската инвазия никога повече не се повтаря в Европа. За арабите това е много ясен признак, че Аллах ги е наказал, а наказанието в този случай има име – кхан Тервел.
До днес никой не може да потвърди каква ще е съдбата на Европа, в случай, че Тервел не се е намесил и не е помогнал на Константинопол. Арабите остават в Испания повече от 800 години, след като там няма кой да се притече на помощ. По това време в Европа няма многобройни армии и силата най-често се поддържа между 3 и 6 хиляди души, които в никакъв случай, дори събрани на едно място, не могат да спрат жива сила от 200 хиляди души.
Европеецът е значително по-слаб от арабите, които са се калявали с години в пустинята. Нещо повече, разкритието става едва след колонизирането на Америка. Нека не забравяме, че когато България пада под Османско владичество, турците спокойно успяват да стигнат до стените на Виена, впрочем и тогава всичко е един много сериозен шанс и късмет.
Междувременно цяла Европа ще разбере, че именно България е онази порта, през която нашествениците трудно могат да преминат. Едва тогава се припомня и силата на Тервел. Българският кхан се канонизира в Православната и Католическата църква. Единствените други светци ще бъдат Кирил и Методий, познати в Западна Европа. Написани са повече от 60 пиеси за благородния български владетел и спасител на Европа.
Никой не може да каже защо Тервел прави тази стъпка. Много историци са търсили някакъв разумен отговор, но той липсва. По всичко личи, че това е една особено жестока Арабско-византийска империя и е имал пълната свобода да бъде неутрален. Една от версиите е, че Тервел е бил християнин, но все пак няма много информация относно следите на християнството на Балканите, тази чест ще остане за Борис.
Въпреки това има и някои факти, които не може да се пренебрегнат. Тервел трябва да получи титлата цар или кесар, но само след като приема християнството. Кубрат и Аспарух също се смятат за християни, дори печатът на Тервел идва с думите „Света майко, спаси цар Тервел“. Дори канонизирането няма да бъде възможно, ако не говорим за християнин. Най-вероятно действията са били подбудени от факта, че това е халифат, който трябва да приключи.
Има и още едно разумно обяснение за подобна стратегия. След близо IV века е ясно на българите какво точно да очакват от византийците, а един познат враг е в пъти по-предпочитан, отколкото един непознат.
Арабите също не пропускат да обърнат внимание на Тервел и в своите архиви ще говорят за загубата като една огромна трагедия – каквато реално е.
„Страхът прави вълка по-голям, отколкото е.“
Интересното е, че никой не помни с добро Константинопол. Малко след завръщането си, онези оцелели 5000 души не спират да разказват за ужаса и да продължават да говорят за армия от ада, която е съставена само от великани. Един българин можел да удуши с лекота около 10 араби.
По това време, а и в защита на фактите, българите наистина са били с няколко сантиметра по-високи от арабите, но численото превъзходство на арабите – 10:1 е малко преувеличено. В Средновековието ще се напомни за култовия статут на Тервел – англичани, французи и италианци ще имат огромен интерес относно боеспособността на българите. По това време всички са под заплахата на нова инвазия.
