Юбер дьо Живанши: последният голям моделиер
Коко Шанел умира през 1971 г. Кристобал Баленсиага година след това. На следващата година, 1973 г., този свят напуска Елза Скиапарели. Десетилетия по-късно, през 2008 г. умира Ив Сен Лоран. Преди дни този свят напусна последният голям моделиер, Юбер дьо Живанши.
Той, заедно с останалите изброени, е едни от най-влиятелните културни революционери на миналия век. Последният голям моделиер ни напусна в събота, 10 март на 91 години. Новината беше потвърдена от неговият партньор Филип Вене.
Юбер дьо Живанши, чийто дизайни задават стандартите за елегантност в модата в продължение на 4 десетилетия, облича личности като Жаклин Кенеди, Грейс Кели и Одри Хепбърн. Той е част от поколение дизайнери, които основават модните си къщи в следвоенен Париж и започват нов подход на сближаване с клиентките си и на създаване на тоалети предназначени за конкретни личности.
Първото му шоу се състои през февруари 1952 г., когато той е на 24 години. Част от колекцията е Bettina blouse, вдъхновена от неговата муза Бетина Грациани, парижки супермодел, която става част от модната му къща като директор на отдела по връзки с обществеността и отговорник по продажбите.
Година по-късно Живанши попада в полезрението на Холивуд и се среща с жената, която ще стане негова най-добра приятелка. През 1992 г., когато тя е болна и трябва да се прибере в Европа, но не й разрешават да вземе редовен полет, той изпраща частния си самолет и го пълен с цветя, за да може тя да се прибере в Швейцария. Одри Хепбърн е изгряваща звезда през 1953 г. и той е нает да прави костюмите за следващия й филм, „Сабрина“. Тази колаборация ще бъде началото на дългогодишна професионална и лична връзка, която ще превърне и двамата в живи легенди.
През 1961 г. е създадена „Малката черна рокля“. Тоалетът е за филма „Закуска в Тифани“ и го виждаме още в началото, когато Холи Голайтли слиза от таксито с вдигната прическа, големи слънчеви очила и тестена закуска. За поколения млади жени, мечтаещи за бляскав живот в големия град, образът на Холи Голайтли става идеал – богатата бохемка, която организира бурни партита и носи зашеметяващи тоалети. През 2006 г. роклята е продадена на благотворителен търг от аукционна къща „Кристис“ за 923 хил. долара.
Въпреки твърденията, че малката черна рокля е дело на Коко Шанел, която по онова време вече е популяризирала този силует, тя става запазена марка на Живанши. „Малката черна рокля е най-трудното нещо за създаване, защото трябва да запазиш простотата.“
Одри Хепбърн носи негови тоалети във филмите Funny Face, Love in the Afternoon, Paris When it Sizzles, How to Steal a Million, Charade и Love Among Thieves. Но по думите ми, при първата им среща той далеч не се е надявал да попадне точно на тази Хепбърн. Когато двамата се срещат за първи път, дебютът на Одри в Холивуд, филмът „Ваканция в Рим“, все още не е излязъл и тя е непозната. Тогава единствената Хепбърн е Катрин, затова съвсем естествено Живанши мисли, че зад „госпожица Хепбърн“ стои високата, червенокоса и нечовешки талантлива актриса от Кънектикът. Вместо това се появява Одри Хепбърн, която трябва да бъде преобразена в Сабрина Феърчайлд, дъщерята на шофьор, която разцъфва по време на обучението си в Париж и се връща, за да плени Уилям Холдън във филма на Били Уайлдър, „Сабрина“.
„Тя носеше тесни къси панталони и тениска и бях разочарован, че не ставаше дума за Катрин.“ разказва Живанши за първата им среща. „Отвърнах, че нямам време – бях по средата на създаване на втората си колекция и не разполагах с много помощници. Но двамата вечеряхме един ден и още преди края на вечерята й казах: „Ще направя всичко за теб.““
За съжаление този случай не завършва в полза на Живанши от гледна точка на признание. Едит Хед, най-влиятелният дизайнер на костюми в Холивуд получава номинация за филма „Сабрина“, и когато печели не отдава почит на Живанши в речта си. Всъщност Едит Хед изработва само част от костюмите за този филм, но култовите тоалети са дело на мъжа. Хепбърн е бясна и оттогава заявява: „Във всеки мой филм Живанши ме облича.“
По това време Юбер дьо Живанши се запознава със своя идол, испанският моделиер Кристобал Баленсиага, с когото има силна връзка в продължение на десетилетие. В този период силуетът на Живанши се променя от изчистен и момичешки към пищен и романтичен с остър акцент върху конструкцията на дрехата.
За своя идол по-късно той споделя: „Моята религия е Баленсиага. Понеже съм вярващ, за мен съществуват Баленсиага и Господът.“
Със своите 190 сантиметра, пясъчни коси, атлетичност и осанка, той става олицетворение на френския аристократизъм.
Граф Юбер Джеймс Марсел Тафин дьо Живанши е роден на 21 февруари 1927 г. в Бове, Франция, най-младият син на Беатрис Баден и Люсиен Тафин дьо Живанши, маркиз на Живанши. Баща му умира от инфлуенца през 1930 г. и той и брат му са отгледани от майка си и нейните родители. Още от малък се запознава със света на модата и изящната изработка на дрехи. Когато е на 10 години, семейството присъства на парти в Париж, организирано от моделиера Жан Ланвен, на което са изложени дизайни на Шанел, Скиапарели и други дизайнери. Този момент, по думите на Живанши, го вдъхновява да се посвети на модата.
На 17 години заминава за Париж и постъпва в Училището за изящни изкуства. Следващата година, благодарение на връзките на семейството, започва да стажува при моделиера Жак Фат. За кратки периоди след това работи за Робер Пике и Люсиен Лелонг, след като Диор напуска последната къща, за да основе своя собствена.
Следвоенните години в Париж са предизвикателство за модата. Дизайнерите се опитват да създадат нова атмосфера на пищност. Това е времето на New Look на Диор – революцията, която разбива довоенните порядки в занаята.
От 1947 г. до 1952 г. Живанши работи за Елза Скиапарели, мечтаейки за своя собствена модна къща. На фона на тези мечти дизайнерите Едуард Молиню и Пиге затварят ателиетата си, заради високата цена на луксозните материали.
През март 1952 г. списание Life го представя на американците в статия на четири страници, озаглавена „Дьо Живанши, ново име в Париж“. Мъжът основава модната си къща в малко ателие на улица Алфред дьо Вини, с намерението да създаде нова концепция за женското облекло: отделни елементи, предназначени да бъдат носени в различни комбинации. Три самостоятелни горнища и три поли, които са комбинирани в девет различни тоалета. Бяла жилетка, блуза от органза и черен пуловер могат да бъдат носени с черна пола, дълга пола или пола на райета. Мотивите до известна степен за тази стратегия са икономически – платовете струват три пъти по-малко отколкото на конкурентите му и той знае, че Америка се интересува от прет-а-портето. Наема Грациани, който се погрижва да привлече вниманието на влиятелните купувачи. Bettina Blouse, бялата памучна блуза с ръкави в стил „фламенко“ става сензация.
Той е един от малкото дизайнери, които успяват да запазят финансова независимост през по-голямата част от кариерата си. Живанши е удостоен с орден на Почетния легион през 1983 г. и награда за цялостно творчество на Съвета на модните дизайнери на Америка през 1995 г.
Модната къща „Живанши“ е продадена на луксозния конгломерат LVMH през 1988 г. и продължава да произвежда колекции под крилото му до пенсионирането на дизайнера. Часове след последното му ревю през 1995 г. е обявено, че негов наследник като творчески директор на къщата става Джон Галиано. Британецът се мести при „Диор“ година по-късно и на негово място идва Александър Маккуин.
През 2005 г. марката е продадена на италианецът Рикардо Тиши, който залага на агресивен street-style, графики на акули, ръмжащи ротвайлери и авангардно вечерно облекло. Музите на Тиши включват транссексуалния модел Леа Ти и Ким Кардашиян. Това е в рязък контраст с досегашната история на марката, асоциирана с колаборацията Хепбърн-Живанши. През 2007 г. Живанши признава в интервю: „Страдам. Това, което се случва не ме прави щастлив. Все пак, човек трябва да се гордее с името си.“
Това е един от редките моменти на недискретност. Обикновено моделиерът казва, че не се интересува от колекциите на „Живанши“ след пенсионирането си. Миналия март Клеър Келър стана първата жена творчески директор на компанията, заменяйки Тиши.
През студенти в Оксфорд през 2010 г. Юбер дьо Живанши дава следния съвет на младите:
„Трябва, ако е възможно, да носите частица елегантност още при раждането си. Тя е част от самите вас.“
