Великият измамник на Индия
В историята съществуват някои особено харизматични личности и Мехилеш Кумар Шривашта със сигурност е една от тях. Целият си живот прекарва в мамене и го прави перфектно до там, че да “продаде” Тадж Махал цели три пъти. Известен е и с многократните си бягства от затвора, едно от които става особено известно.
Като малък Мехилеш живее в бедното село Баджа, Индия. Той израства предпочитайки футболът и шаха пред уроците си, но въпреки това успява да изкара достатъчно прилични оценки, за да завърши. От млад разбира бързо, че притежава чудната дарба да подправя документи с помощта на свой съсед на име Сахай. Момъкът често е пращан до банката от Сахай за разни бързи услуги.
Докато върши работата, за която е пратен ще се научи бързо как перфектно да фалшифицира подписа на съседа си, за да тегли пари от сметката му. Неподозиращият Сахай вижда, че дължи хиляди рупии на банката, но докато реагира Мехилеш отдавана вече е избягал в Калкута.
Установявайки се там той ще запише висше образование по специалността “Икономика”. Преждевременно с ученето си решава да започне бизнес като отваря магазин за дрехи, но бързо се проваля, след което се опитва да работи като банкер известно време, но и това оставя настрани. Вместо нормална работа ще Мехилеш ще се занимава с измами. След първият си опит да открадне 9 тона желязо е заловен от полицията и лежи в затвора 6 месеца, но присъдата не го отказва от живота на престъпник и той продължава обикновеното си ежедневие.
Следващата му серия от измами е наречена от полицията “Натравяне на проституки”. Шривашта често посещава жените на нощта и им предлага фалшив алкохол. Когато ефектът на напитката подейства дамите изгубват съзнание и през това време лъжецът бяга с парите и бижутата им.
Използвайки същият метод неколкократно ще го направи лесно разпознаваем и това води до вторият му арест. След като излиза отново на свобода Мехилеш решава, че този трик може да убие някого и се връща към кражбите с фалшиви документи като специално се насочва към гарите. С познанията от баща му, който приживе работи като началник на гара е повече от подготвен за работата, защото знае всички детайли и недостатъци на системата.
През 1840 вече 30-годишният мошеник започва да извършва по – големи и рисковани грабежи. Заради Втората световна война в Индия има недостиг на текстилни влакна и Мехилеш ще грабне златната възможност да спечели допълнително рупии. Заедно със свой помощник на име Натуарлал се преструват на продавачи на текстилни материали в Мумбай и карат търговци да поръчват големи количества памук.
За да са сигурни, че хората ще им вярват двойката предварително е приготвила фалшифициран сертификат за железницата, с който доказват че притежават материалите, които предлагат и че поръчаната от клиента стока ще бъде доставена на спирка Азали. Преди окончателно да си стиснат ръце с клиента, Наурлал и Мехилеш изискват да им се плати капаро за памука. Когато жертвата им плаща те си тръгват, а обърканият търговец разбира твърде късно на спирката, че пратката му не съществува.
Когато властите са уведомени за случаят те бързо разбират кой е отговорен, но когато залавят двамата мъже те бъркат кой е кой. Така Мехилиеш изведнъж става известен до краят на живота си с името на партньора си – Наурлал. Скоро това наименование става синоним с крадене от всеки, който осъзнава за кариерата му на мошеник. Но измамникът не се отказва, колкото и пъти да се озовава зад решетките и този път ще насочи вниманието си към заможните квартали. Наемайки си прекрасна къща с изискан интериор и завързвайки приятелства с бижутери, банкери и търговци той убеждава жертвите си, че е честен богаташ.
Тук той идва с идеята си да “продава” културни индийски паметници на чуждестранни туристи с фалшиви документи за придобиване на сградата. Така той успява да продаде дворецът Тадж Махал три пъти, историческата крепост Лал Кила, бъдещета къща на президента и дори сградата на Индийският парламент заедно с премиерите вътре. С всички тези измами той успява да забогатее, но ще бъде заловен отново.
През 1957 година Наурлал извършва световно известното си бягство в свой чаровен стил. На свиждане му идва негов съучастник, носещ със себе си униформа на инспектор. За да бъде пуснат от килията си той подкупва пазачите с куфари пълни с пари. Следващата му стъпка е просто да излезе през изхода и да си тръгне с кола, специално паркирана за него. Много по – късно пазачите му ще отворят куфарчетата си само, за да видят че на мястото на банкноти има само намачкани вестници.
Харизматичният мъж ще се завърне там, откъдето почва живота си, родното село Баджи, но този път вместо пеша или на колело той ще паркира лъскавата си нова кола пред бащиният дом. Със спечелените си пари той ще организира прекрасно парти на целият квартал с пиршества и забавления. На най – бедните семейства дори дава рупии, за да могат да си купят всичко нужно за живеене. С този мил и драг жест остава запомнен и обичан от съселяните си дълго след смъртта си.
След щедрите си дарове на скъпите съседи от детството той продължава с кражбите и измамите си, правейки го с финес. Въпреки това е неколкократно пращан в затвора и бяга постоянно оттам, но бързо след това пак се озовава обратно. Смята се, че поне 20 години от целият му живот са прекарани зад решетките. Последният му арест ще бъде, когато той е вече на 86 години и властите не смятат, че милият и невинен дядо, който виждат пред себе си е способен да бяга, но Неурлал ще използва това в своя полза и ще изчезне веднъж завинаги от очите на закона.
През 1996 година е обявено, че великият измамник на Индия е починал и е кремиран от скъпият си брат. Но това няма да е последният път, в който се чува името му. След като 13 години минават от смъртта му негов адвокат се появява пред полицаите и им обяснява, че клиентът му е починал наскоро през 2009 и желае присъдите му приживе да бъдат отменени. За един последен път, макар и от гроба той мами своите жертви.
