Великите любовни истории: Пикасо и жените – гениалният звяр и неговите музи
“Има два типа жени – богини и парцали.” Излязло от устата на някой известен съвременен продуцент, писател или какъвто и да е друг културтрегер, подобно изказване би се сметнало за нагло и сексистко и би предизвикало обществен гняв и морален линч. Но понеже цитатът принадлежи на всепризнат гений, чието място в историята на изкуството не може просто да бъде изтрито с гумичка заради неполиткоректните му възгледи, ние сме склонни да го преглътнем и да не го оспорваме. А и все пак го е казал мъж, който познава жените толкова добре, че дори житейският и сексуален опит на Митьо Пищова с десетките моделки, топнали се в неговото джакузи, бледнее пред този на нашия герой.
Това е историята на един художник, който още приживе е канонизиран заради шедьоврите, излезли изпод четката му. Той е митична фигура, която и до ден днешен предизвиква и провокира. Той е бащата на кубизма, на чиято визитна картичка освен “гений” спокойно бихме могли да добавили и “мизогинист.” Той е единственият и неповторим Пабло Пикасо.
След като баща му за първи път го завежда в бардак с цел да направи от слаботелесния си син истински мъж, Пабло развива нездрава, почти клинична обсебеност към жените. Многобройните сексуални отношения с проститутки от ранния му юношески период разпалват у него желания и фантазии, които ще залегнат в основата на цялото му творчество. Всяка нова жена в живота му го кара изпада в еуфория, а стремежът да поддържа това чувство го довежда до състояние на любовна наркомания. Затова не е изненадващ фактът, че Пикасо има две съпруги, шест официални любовници и още десетки малотрайни любовни афери през 90-годишния си живот.
Фернанд Оливие: “Майката” на кубизма
Тя е първата значима жена и муза в живота на гения от Малага. Истинското й име е Амели Ланг, което решава да смени, след като избягва от тираничния си първи съпруг. През 1904 г. Фернанд среща Пикасо. Андалуският художник тъкмо се е преместил за постоянно в Париж и сега живее в артистичния Монмартър. 19-годишната Фернанд първо става модел, а много скоро и любовница на Пикасо. Последният е толкова умопобъркан от любов, че я рисува непрекъснато. Тя е вдъхновителка на някои от най-известните му портрети от този период като например “Госпожиците от Авиньон” – картина, определяна като революционна в развитието на модерното изкуство, защото с нея са поставени основите на кубизма.
По време на седемгодишната си, бурна връзка Пикасо и Оливие живеят на ръба – постоянно се друсат с опиум и безразборно се чукат с други хора. Нарцистичната и обсесивна природа на Пикасо обаче не му позволява да се примири с подобно поведение от страна на половинката му. В един момент ревността и собственическото му чувство взимат превес и той започва да заключва Оливие в ателието всеки път преди да излезе.
Връзката им приключва през 1912 г.
Олга Хохлова: Балерината със синя кръв
Родената в аристократично семейство красавица пожелава да бъде балерина още в деня, в който за първи път посещава Париж и гледа балетен спектакъл. Сбъдва мечтата си и става член на балетната трупа на легендарния Сергей Дягилев, с която гастролира в Париж през май 1917 г. Дизайнер на костюмите на спектакъла им “Руски сезони” е самият Пикасо. В момента, в който Олга среща Пабло, магнетичната сила на погледа му направо я смазва. Толкова се влюбва в него, че решава да зареже трупата и предстоящото им турне в Южна Америка и да замине с него за Барселона. Самият Пабло също не я възприема като поредната свалка и дори я представя на родителите си. Отначало майка му се противопоставя на идеята синът й да се ожени за чужденка, обаче Пабло я омилостивява като й подарява портрет на Олга, позираща с типична испанска дантелена наметка (за целта Пикасо използва обикновена покривка за маса).
Олга и Пабло се женят на 12 юли 1918 г. в руската православна черква в Париж, като един от свидетелите на сватбата е самият Жан Кокто. Олга продължава да танцува до раждането на сина им Пауло през 1921 г. Бракът с Хохлова вдъхновява твореца да експериментира с други жанрове и да изобразява обектите с естествените им характеристики. И въпреки че една от основните теми на творбите му от този период е майчинството, това не пречи на жребеца Пабло да си развява опашката извън дома.
Пикасо винаги е имал апетит за много по-млади от него жени, но поредната му любовница е направо престъпно млада. Съпругата му обаче решава, че по-добре да си затвори очите за връзката му със 17-годишната Мари-Терез, понеже е сигурна, че тръпката му ще трае от ден до пладне. Обаче интуицията й я подвежда. Защото Мари-Терез ще бъде може би най-обичаната жена в живота на Пикасо.
Мари-Терез Валтер: Идеалната жена
Когато започва да рисува новата си любовница, Пикасо е уверен, че претворява на платното идеалната жена. Скоро след като стават интимни, той започва да изписва, отначало завоалирано, а после съвсем открито, инициалите й на портретите и върху скулптурите, увековечаващи еротичните извивки на младото й тяло. Когато през 1935 г. Олга Хохлова разбира, че Валтер е бременна от съпруга й, вече не е в състояние да търпи унижението. Моментално си стяга куфарите и заминава заедно с Пауло за Южна Франция. Пикасо, който не обича да му отнемат неща, към които е развил собственически чувства, отказва да й даде развод, а също и да раздели имуществото си с нея, както е по закон. Затова Олга остава формално женена за художника до смъртта си през 1955 г.
Мари-Терез ражда дъщеря на 5 септември 1935 г. Мая е толкова обожавана от баща си, че се превръща във вдъхновение за няколко платна. Кубистично-сурреалистичният маслен портрет “Мая с кукла” от 1938 г. е толкова известно платно, че през 2007 г. крадци нахлуват в дома на правнучката на художника Диана Видмайер-Пикасо и го задигат заедно с още една картина на обща стойност 50 млн. евро. Благодарение на усилията на френската полиция картините са намерени, а крадците – арестувани.
Валтер осъзнава, че увлечението й по тройно по-възрастен от нея мъж с чудовищно либидо е нездраво, но толкова го обича, че предпочита да не обръща внимание на забежките му. Новината за връзката му с някоя си Дора Маар обаче я кара да излезе извън кожата си от ревност. Един ден Пикасо запознава двете жени и, подклаждан от крайно садистични чувства, ги предизвиква да разрешат спора коя да е с него помежду си. Спорът обаче завършва с физическа разправа, която днес бихме окачествили като кечистки бой.
Дора Маар: Жената на нивото на гения
През 1937 г. Дора Маар вече си е създала име на талантлив фотограф и неслучайно е поканена да заснеме процеса по създаването на “Герника” – легендарното платно, което Пикасо създава през месеците май и юни в ателието си на “Рю де Гран-Огюстин”. С провокативното си мислене, сюрреалистичните си виждания за изкуството и анти-фашистки такива за политиката Макар успява дълбоко да впечатли Пикасо, който по принцип е убеден, че никоя жена не може да бъде на неговото интелектуално ниво. Макар обаче е жена, която поставя мизогинистичния, самовлюбен гений на колене. Тя разширява политическия му кръгозор и го учи как да използва някои фотографски техники в творчеството си. За Пикасо тя е перфектният модел за образа на страдащата, измъчена жена, която ще нарисува в прочутото си платно “Ридаеща жена”, както и за образите в платната, инспирирани от зверствата по време на Гражданската война в Испания. Дора обаче никак не се ласкае от вниманието на твореца. Според нея всичките нейни портрети са лъжливи, защото “ Пикасо рисува само себе си; на нито един от тях не е Дора Маар.”
Краят на връзката й с Пикасо настъпва през 1943. И пак заради намесата на трето лице. От женски пол, разбира се.
Франсоаз Жило: Отмъстителката
21-годишната начинаеща художничка Франсоаз се запознава с 61-годишния доайен в професията в ресторант през пролетта на 1943 г. Неотклонно верен на стереотипа си на любовно поведение, Пикасо моментално се поддава на чара на младото момиче и започва връзка с него, без да му пука, че тогавашната му любовница Дора Маар изгаря в ада на ревността и разочарованието. Жило и Пикасо прекарват следващите години заедно като нещото, което най-вече ги свързва, е изкуството. И по-малко двете им общи деца – Клод (р. 1947) и Палома (р. 1949). Новата си муза Пикасо изобразява на флорални платна и скулптури, най-известната от които е “Стоящата жена” (Femme debout).
Съвместният им живот е белязан от дълбоки рани най-вече заради постоянния тормоз и честите изневери на съпруга, които Франсоаз трябва да търпи. През 53-та чашата на търпението й прелива и тя го напуска. Но не спира дотук. Решена да му отмъсти за лошото отношение в продължение на цяло десетилетие, Жило издава автобиографична книга, с която успява да постигне целта си. А именно да унижи и разгневи Пикасо. Въпреки неуспешните опити от страна на Пикасо да спре издаването й, “Живот с Пикасо” (1964) е отпечатана и се продава в над милион екземпляра. След световния успех на книгата художникът тотално зачерква Клод и Палома от живота си. С приходите от продажбата Франсоаз завежда дело, за да извоюва за себе си и децата си правото на законни наследници на Пикасо.
Жаклин Рок: Последната муза
Първата съпруга на Пикасо Олга така и не успява да преодолее мъката и финансовото неудобство от раздялата. Постоянно изпраща фотографии на художника на сина им Пауло, а след това и на внуците му. Пикасо не отвръща на нито едно от писмата й. Обявена за луда от приятелите на мъжа й, Олга умира разочарована и самотна в Кан през 1955 г.
Две години по-рано 72-годишният Пикасо среща бъдещата си втора съпруга – 26-годишната Жаклин Рок. Отначало младото момиче не се поддава на упоритото му ухажване. В продължение на няколко месеца Пикасо й подарява по една роза всеки ден, а на фасадата на къщата й изрисува с тебешир гълъб. В крайна сметка тактиката му успява да размекне сърцето й. Женят се на 2 март 1961 г. През 11-те години на брака им Пикасо рисува 160 портрети на Жаклин и използва символичното й изображение в други 400 творби, което я прави жената с най-голямо присъствие в творчеството му.
Пабло Пикасо е доказателство за това, че вътре в един гениален творец може да живее чудовище. Пагубното му влияние върху всички, имали щастието, но и нещастието да бъдат част от живота му, не пропуска и Жаклин. Съжителството с него я превръща в съвсем различен, коравосърдечен човек. Когато Пикасо издъхва на 8 април 1973 г. , вдовицата забранява на Клод, Палома и внука Паблито (син на сина му Пауло) да присъстват на погребението. Паблито е толкова разстроен, че изпива бутилка с белина и умира три месеца по-късно.
След дълги и ожесточени съдебни битки между наследниците, в крайна сметка съдът отсъжда правата на вдовицата, трите му деца и внуците. Жаклин изпада от наследството. През 1985 г. наследниците все пак се обединяват около идеята за създаване на Mузея на Пикасо в Париж.
През 1986 г., съсипана, самотна и останала без цел в живота, Жаклин се самоубива с огнестрелно оръжие.
От всичките музи в живота на великия творец днес е жива единствено Франсоаз Жило. 99-годишната Жило живее между Париж и Ню Йорк, продължава да рисува, а творбите й се радват на международен успех. През 2010 г. френското правителство я удостоява с висшия знак за особени заслуги към Републиката – Ордена на Почетния легион.
